Определение №32 от 42751 по търг. дело №814/814 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

Гр. С., 16.01. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 26.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 814/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на М. К. В. и Л. В. В., двете от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адв. Ж., против решение № 2343 от 24.11.2015 г. по в. гр. д. № 2797/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1033 от 13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 16549/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 2 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ против ЗК Л. И. АД [населено място] за разликата над 15 000 лв. до претендираните 100 000 лв. за всеки от тях.
В касационната жалба се излага, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна в обжалваната част като неправилно и постановяване на такова по същество, с което исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. В. К., поч. на 09.01.2010 г., вследствие на ПТП, причинено на 07.12.2009 г. от водача Д. Д. Д., да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1. Постановено ли е решението на въззивния съд при занижени критерии за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, поради неправилно прилагане на ППВС № 4/1968 г., при непълно и превратно обсъждане на доказателствата и свидетелските показания и поради неправилно придаване на СТЕ и протоколите на КАТ за ПТП на доказателствена стойност, каквато нямат относно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия от ПТП?; 2. Следва ли да се цени при произнасянето по възражението за съпричиняване и определяне процента на съпричиняване и постановеното решение по НАХД № 11937/2010 г. на СРС, НО, 21 състав, с което е осъдена извършителката на престъплението Д. Д. и обвързват ли гражданския съд мотивите на това решение при определяне на процент на съпричиняване, досежно изводите на наказателния съд в мотивите, че обвиняемата Д. се е движила с превишена скорост от 71 км/ч, при ограничение в населеното място от 50 км/ч, установено в последната страница на мотивите? По така формулираните въпроси се твърди наличие на допълнителните основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК Л. И. АД [населено място], чрез процесуалния пълномощник ю.к. Т., с писмен отговор изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е счел, че предявените искове са изцяло неоснователни, поради неустановена причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата по-късно смърт. Обосновал се е с влязлото в сила решение на наказателния съд, според което резултатът от деянието на виновния водач е причиняване на телесна повреда, а не на смърт, макар че наследодателят на касаторите е починал в хода на наказателното производство. Приел е, с оглед нормата на чл.300 ГПК, че не може гражданският съд да установява различно престъпление от установеното в наказателния процес.
Съставът на въззивния съд е намерил, че обвързващото действие на решението по чл.78а НК е относно настъпването на ПТП, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в исковото производство може да се изследва причината за смъртта на пострадалия, като липсата на повдигнато обвинение не е идентична на оправдателна присъда по него. Приел е, че обусловеност между непозволеното увреждане и настъпилата смърт е налице, с оглед заключението на вещите лица, че отразената в смъртния акт причина за смъртта е неправилна. Макар истинската причина да не може да бъде установена със сигурност, съдът е намерил, че липсата на аутопсия на починалия не може да се вмени в тежест на неговите наследници – ищците, т.к. задължение за такова установяване са имали разследващите органи.
По тези съображения въззивният съд е счел, че отговорността на застрахователя, при наличие на останалите предпоставки в закона, следва да бъде ангажирана. За да определи обезщетение в приетия размер, съдът е намерил за справедливо възмездяване на вредите, възлизащо на 30 000 лв. за всеки от ищците, като го е редуцирал наполовина, с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат /безспорно е установено, че пострадалият, бутайки количка, е предприел пресичане на пътното платно на червен светофар/. По отношение размера на обезщетението, съдът е съобразил указанията на ППВС № 4/23.12.1968 г. за съдържанието на понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и конкретните обстоятелства, съответно посочени, които имат значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при деликт.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения:
Касаторът не е формулирал надлежно материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да има значение за обжалвания от него краен резултат. Съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, съдът не е длъжен да извежда правния въпрос, по който следва да се допусне обжалване, от оплакванията в жалбата и/или изложението. Видно от поставените въпроси, същите представляват именно оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, в трите хипотези на чл.281 т.3 ГПК. Отговор на същите не може да бъде даден, без да се направи преценка на конкретните доказателства и установените с тях обстоятелства по делото, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, т.е. те са относими изцяло към фазата на касационното производство по чл.290 ГПК и не подлежат на разглеждане в етапа на селекция на касационните жалби. Поради това, че не е удовлетворено общото изискване за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК при формулиране на правните въпроси, искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2343 от 24.11.2015 г. по в. гр. д. № 2797/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав в обжалваната му част.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар