4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 07.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Красимира Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1416 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, т.3,т.4 и т.6 ЗМТА, образувано по предявен от Н. А. Д. иск за отмяна на арбитражното решение от 31.03.2015г. по арбитражно дело № 4572/2015г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. [населено място], с което Д. е осъден да заплати на [фирма] сумата 13 847.19лв. – непогасено задължение по договор за потребителски кредит /договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 29.03.2013г. и ОУ към договора за револвиращ заем за физически лица версия 02.09.2013г./, ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение.
По подробно изложени в исковата молба съображения ищецът иска отмяната на арбитражното решение.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на иска.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата си и исканията си за присъждане на разноските за производството.
В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото, съставът на ВКС е констатирал спазването на преклузивния срок, поради което произнасянето по иска по чл.48,ал.1 ГПК е допустимо
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 З. /спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит – договор за револвиращ заем/ счита, че постановеното арбитражно решение е нищожно и следва този порок на решението да бъде прогласен без да се обсъждат наведените от ищеца основания за отмяна. Съображенията са следните:
Преди преценката дали са налице основанията на отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно.
По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения.
С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно пар.6,ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми – потребителски спорове се прекратяват и по тях е не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване – узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.
По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19,ал.1 ГПК във вр. с пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК -ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем – потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение.
Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./ – съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА – тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение.
По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нижощността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство арбитражното решение по арб.дело 4572/2015г. на Арбитражен съд „А. Ю.”, [населено място].
Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски на ищеца – сумата 988.88 лв., съгласно представения списък. Доказано е плащането само на част от адвокатското възнаграждение /435лв./, което заедно с внесената такса /553.88лв./ формира размера на дължимите.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Прогласява за нищожно арбитражното решение, постановено на 31.03.2015г. по арбитражно дело № 4572/2015г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., [населено място].
Осъжда [фирма] да заплати на Н. А. Д. от София,[жк],вх.”Б”, ет.12 сумата 988.88лв. /деветстотин осемдесет и осем лева и 88ст./ лв. разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: