Определение №32 от 43480 по ч.пр. дело №3087/3087 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

гр. София, 15.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10 януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3087 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност срещу определение №23368 от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 13924/18 г. на СГС, с което е оставена без уважение жалба на същите срещу определение от 14.09.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на подновяване на ипотека по молба вх.№60374/14.09.2018 г..
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се, че е налице хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Обжалваният отказ на СВп се основава на това, че искането за вписване на подновяване на ипотека по молба вх.№60374/14.09.2018 г. е подадено от лице без представителна власт и правен интерес, и че не е представен документ за внесена държавна такса и няма възможност по закон за освобождаване от внасянето й, както и че не е направена необходимата индивидуализация на имота по чл.6,б.А от ПВп и е изтекъл срокът за подновяването на ипотеката. Съдебният състав на СГС във връзка с наведените пред него от страна на молителя-жалбоподател оплаквания е изложил следните съображения в мотивите на постановения от него съдебен акт: Към молбата до СВп липсва документ за внесена държавна такса в размера по чл.3 от ТДТСАВ. По охранителните производства по вписване не е предвидена законодателно възможност за освобождаване от държавна такса, било то по силата на самия закон, каквато е налице за някои категории ищци в чл.5 б.В-Ж ЗДТ и чл.83 ал.1 ГПК, нито от съда , съотв. от СВп , при предвидените предпоставки в ал.2 на същия член. Неприложими по аналогия са разпоредбите на чл.620 ал.5 ТЗ и на чл.57 ал.6 ЗБН , които се отнасят само за съответните искови и заповедни производства, но не и за охранителните производства по вписване. Отделно от изложеното, самата молба за подновяване на вписването не съдържа данни за първоначалното вписване на ипотеката, чието заличаване се иска, каквото е изискването на чл.18 ПВп. При нередовност на молбата за подновяване на вписването на ипотека СВп прилага чл.32а ПВп , т.е. постановява отказ от вписване, тъй като в случая е неприложим процесуалният ред за отстраняване недостатъци на ИМ- чл. 129 ал.2 ГПК, който се отнася само за исковия процес. По изложените съображения обжалваният акт на СВп е счетен за законосъобразен
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по следните обуславящи, според него, изхода на спора въпроси: Намират ли приложение разпоредбите на чл.620 ал.5 ТЗ и мл.57 ал.6 ЗБН и по отношения на производства по пар.5 от ПЗР на ЗИДЗБН за подновяване на ипотеки в полза на банки в несъстоятелност, второ: Представлява ли прилагането на документи за първоначалното вписване изпълнение на изискванията на чл.18 ал.2 от ПВп.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая първият от двата въпроса съответства на това общо изискване на закона. Не е налице, обаче, соченото като допълнително такова-въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от горепосоченото ТР, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма. По първия въпрос е налице задължителна практика: В ТР № 7/12,в мотивите към т.10 ОСГТК на ВКС е дал следните задължителни указания по прилагането на законовите разпоредби, приложими за спорната материя: „По силата на закона освободени от държавни такси са някои ищци (чл. 5 б. ” В ” – „ Ж ” ЗДТ ), но не и който и да е молител в производство по вписване. Освобождаване от такси в производството по вписване не може да бъде постановено и от съдията по вписванията.“ Следователно, доколкото обжалваното определение на СГС е напълно в съответствие с цитираното ТР, то липсва основание за допускане на касационно обжалване. При това положение, какъвто и отговор да се даде на втория въпрос, това не би променило изхода по конкретния правен спор, от което следва, че този въпрос сам по себе не се явява обуславящ неговия изход.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №23368 от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 13924/18 г. на СГС, с което е оставена без уважение жалба на същите срещу определение от 14.09.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на подновяване на ипотека по молба вх.№60374/14.09.2018 г..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *