3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 320
гр. София, 26.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №981/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ДФ”Земеделие” -гр.София срещу решение № 321/22.06.2011 г. по в.гр.д. №287/11 на АС-Пловдив, В ЧАСТТА с която е потвърдено първоинстанционното решение №538/22.11.2011г на ОС- [населено място] В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касатора срещу Б. Г. Б., с който се претендира да бъде установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи сумата от 305 230 лева – лихва за забава за периода от 24.07.2007 г. до 27.02.2009 г..
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните по делото е сключен договор от 25.09.2006 г. за кредит и субсидии, по силата на който е отпуснат инвестиционен кредит на ответника в размер на 1 450 000 лева, от който на кредитополучателя-ответник са изплатени на два транша сумите от 840 000 лева и 210 000 леваили общо 1 050 000 лева. В последствие с двустранноподписани констативни протоколи от 21.05.2008 г. е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за инвестиции, доколкото съответните земеделски площи са изоставени , обрасли с трева и без направата на подпорни конструкции. Ищецът се е позовал на уговорката в т.18.2 б „б” от договора за кредит и субсидии, за да обяви за предсрочно изискуем целия отпуснат и усвоен кредит , за което е изпратил две писма и една нотариална покана до кредитополучателя, за които обаче няма данни да са му били връчени. С оглед изложеното, съдът е приел, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, доколкото липсва доведено до знанието на длъжника волеизявление за това преди самата искова молба, поради което и липсва забава на последния на изпълнение на задължението му за връщане на получената сума по кредита до датата на предявяване на иска.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК са изложени основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: за възможността, по силата на налична уговорка между страните в самия договор, да се преобразува автоматично едно срочно вземане в предсрочно изискуемо, без да се уведомява длъжникът за това.
Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не отговаря на тях. Това е така доколкото, за да формира решаващите си изводи за неоснователността на исковата претенция за лихва по чл.86 от ЗЗД , съдът се е позовал не на липсата на правна възможност страните да уговарят настъпването при определени предпоставки на автоматична предсрочна изискуемост на целия усвоен остатък от кредита, а на липсата на подобна клауза в самия договор, което се установява от съдържанието на самата уговорка в т.18 .2 б „Б” , която недвусмислено предвижда предсрочната изискуемост на целия дълг да настъпва по силата на волеизявление на самия кредитополучател, което предполага и достигането на последното до своя адресат, а не трансформацията да става автоматично, т.е. без да трябва да бъде уведомяван длъжника за това. Ето защо, така формулираният от касатора правен въпрос не обуславя конкретното произнасяне на съда по конкретния спор и следователно в този смисъл не е обуславящ изхода на спора.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното определение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 321/22.06.2011 г. по в.гр.д. №287/11 на АС-Пловдив, В ЧАСТТА с която е потвърдено първоинстанционното решение №538/22.11.2011г на ОС- [населено място] В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на ДФ”Земеделие” -гр.София срещу Б. Г. Б., с който се претендира да бъде установено по реда на чл.422 от ГПК , че ответникът дължи сумата от 305 230 лева – лихва за забава за периода от 24.07.2007 г. до 27.02.2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.