О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
Гр.София, 25.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2859/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в несъстоятелност/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1469/23.06.2017 г. по т.д.№ 626/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1990/16.11.2016 г. по т.д.№ 3691/2016 г. на СГС, VІ-12 състав. С първоинстанционното решение е уважено възражението на ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ О. по отношение реда на удовлетворяване на приетото му вземане в размер на 265 894.01 лв., чрез включване на същото в реда по чл.94 ал.1 т.4 З..
С жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение – основания за неговото касиране по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че цесионерът ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ О. има качество на вложител в К. АД /н/, за което се излагат подробни съображения, включително, че това качество се придобива при сключването на договор за паричен влог/платежна сметка и има строго личен характер, доколкото вложителят трябва да отговаря на определени законови условия. Цесионерът придобива вземане, но не става страна в правоотношението между цедента и банката. Петитумът до съда е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което възражението да се остави без уважение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК: 1. Следва ли цесионерите да предявят вземанията си пред синдика в сроковете по реда на чл.63 ал.1 З. или следва да бъдат включени служебно в списъка на приетите от синдика вземания; 2. Качеството „вложител” субективно качество с оглед личността ли е; 3. Прехвърлимо ли е чрез договор за цесия качеството „вложител” в банка; 4. След уведомяване и осчетоводяване на прехвърленото вземане по влог от страна на длъжника – Банката по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, цесионерът придобива ли качеството „вложител” по смисъла на § 1 т.4 от ДР на З.; 5. Придобитото вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за вложител по смисъла на § 1 т.4 от ДР на З.. Освен посочените въпроси се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по следните съществени материални и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на К. АД /н/, както и за развитието на правото, а именно: 6. С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл.94 ал.1 т.4 З., като вложител; 7. Може ли да бъде „вложител” цесионер, за когото не е налице, което и да е от следните условия:
7.1. не е в правоотношение с банката
7.2. не е сключил договор за влог с банката
7.3. не е предоставил парични средства на банката
7.4. не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правила за идентификация
7.5. не е приел общите условия на банката по реда на ЗПУПС
7.6. не заплаща такси по Тарифата на Банката за обслужване на специалната сметка, по която е осчетоводено прехвърленото вземане
7.7. не е извършена задължителна проверка по реда на ЗМСИП;
8. Законосъобразно ли е прилагането на различни стандарти по отношение на списъка на приетите вземания, като същият бъде допълван с кредитори – цесионери с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 З. /С решение № 922/25.05.2016 г. по т.д.№ 7529/2014 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на К. АД /н/ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения. В така одобрения списък, всички цесионери са с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.7 З../
Ответникът по касация не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирани лица, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат по делото, съставът на въззивния съд от фактическа страна е съобразил, че по силата на сключен договор за предоставяне на платежни услуги от 08.03.2011 г. и анекс към него № 299642/08.03.2011 г. С. Е. ЕАД има качеството вложител в К. АД /н/. С договор за цесия от 10.10.2014 г. вложителят е прехвърлил вземанията си по посочения договор на ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ О.. За сключената цесия банката е уведомена на 17.10.2014 г. Цесионерът е предявил вземането си в размер 265 816, 63 лв. на основание чл.63 ал.1 З. То е включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.7 З.. Срещу списъка в тази част е подадено възражение с мотив, че вземането следва да бъде прието в реда по т.4, а не по т.7 на чл. 94 ал.1 З., което с решение № З. 66-303/22.12.2015 г. е оставено без уважение. В законоустановения 7 дневен срок, съгласно чл. 66, ал. 6 З., ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ О. е подало възражение пред съда.
От правна страна съдът е приел, че за реда за удовлетворяване на кредиторите приложение намират правилата на чл.94 ал.1 З. в редакцията на разпоредбата преди измененията с ДВ, бр. 62 от 2015 г., които съгласно § 12 ПЗР на ЗВПКИИП /обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г./ не се прилагат за производствата по несъстоятелност, открити преди влизане на закона в сила. Съгласно посочената редакция на чл.94 ал.1 З., вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са включени в четвърти ред на удовлетворяване, заедно с вземанията, за които се е суброгирал Фондът за гарантиране на влоговете в банките. В седми ред се включват вземания, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Според съда, спорът по делото е дали с прехвърляне на вземането с договор за цесия страната е придобила привилегията на “вложител” по смисъла на § 1 т.4 ДР З. – лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. При отговор на този въпрос, спорен е редът за включване на вземането й – този по т.4 или този по т.7 на чл. 94 З..
Съдът на първо място е съобразил характера на договора за цесия, като правно уреден способ, чрез който се променя титулярът на прехвърлими вземания и настъпва правоприемство на страната на кредитора в едно правоотношение. Приел е, че се касае за специфичен, с оглед предмета на характерната престация, договор, по отношение на който приложение намират правилата в чл.99 и чл.100 ЗЗД. Според правилото на чл.99 ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. На следващо място съдът е изложил съображения относно характеристиките на привилегията като процесуално право, което се упражнява в изпълнителния процес, а именно: Тя е право, което обезпечава друго материално право; изразява се във възможността за предпочтително удовлетворение на едно вземане; значението й се проявява, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие всички негови задължения; възниква по силата на закона. Според правната доктрина привилегията има акцесорен характер и не може да се прехвърля отделно от главното право. Привилегии са уредени в чл.136 ЗЗД, чл.722 ТЗ, както и в разпоредбата на чл.94 на З., чиято т.4-та предвижда, че в този ред се удовлетворяват вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влогове. Изведен и извод, че при прехвърляне на едно вземане то запазва своето качество, източника си на възникване и привилегията, която има. Ето защо, след прехвърляне на процесното вземане по договора за депозитна сметка, то не е променило характера си и е запазило привилегията, която има, като К. АД /н/ е останала длъжник относно вземане с произход – договора за депозит. Неизменността на вземането е мотивирало въззивния съд да приеме, че възражението на ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ О. е основателно и вземането му следва да бъде включено в списъка на приетите вземания съобразно разпоредбата на чл.94 ал.1 т.4 З..
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на обжалваното решение до касационна проверка, с оглед формулираните от касатора правни въпроси, мотивираните от него основания за достъп до касация и указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно е, че крайният изход по спора във въззивното решение е основан на изводите за наличие на разпореждане с едно прехвърлимо парично вземане, по отношение на което се прилагат общите правила на ЗЗД относно цесията, включително относно привилегията, с което вземането се ползва. На тази база съдът действително не се е произнесъл по въпросите, посочени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК под №№ 6, 7 и 8, и съответно те не са обусловили решаващата му правна воля за резултата по конкретното дело. Оттук и същите не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ТПК за достъп до касация. Не съответства по идентични причини на условието да има значение за разрешаването на спора и въпрос № 1 – дали цесионерите следва да предявяват вземанията си в сроковете по чл.63 ал.1 З. или същите трябва да бъдат включвани служебно в списъка на приетите вземания.
Въпросите от № 2 до № 5 обобщено се отнасят до това, дали цесионерът, придобил вземане по договор за влог, притежава качество на вложител по смисъла на § 1 т.4 ДР З., с оглед преценката за това, дали следва да се удовлетворява по реда на чл.94 ал.1 т.4 З. /в съответната редакция/. Същите покриват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК да са включени в предмета на спора и да имат значение за изхода му, но касаторът не е обосновал наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК /в редакция преди изменението – ДВ, бр.86/2017 г./. На първо място, не са приложени влезли в сила решения на съдилищата, с които на поставените въпроси да се дава различно разрешение от това в обжалваното решение, съгласно чл.280 ал.1 т.2 ГПК. На следващо място е нужно да се отбележи, че липсата на практика по чл.290 ГПК не съставлява самостоятелно и достатъчно основание, обуславящо достъпа до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В случая позоваването на посоченото допълнително основание е изцяло бланкетно, без да са въведени и обосновани доводи, че приложимите норми на чл.94 ал.1 т.4 З. /в съответната редакция/ и на § 1 т.4 от ДР З. са непълни, неясни или противоречиви. Следва да се посочи, че цитираните по-горе правни норми от З. не затрудняват съдилищата при прилагането им, видно от множеството влезли в сила решения в същия смисъл, недопуснати до касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК с определения по т.д.№ 1155/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1216/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1234/2017 г. на I т.о., т.д. № 2467/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2423/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2370/2017 г. на II т.о., т.д.№ 3100/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2698/2017 г. на II т.о. и др.
По изложените съображения, искането за допускане на касационен контрол на решението на Софийския апелативен съд се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1469 от 23.06.2017 г. по т.д.№ 626/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: