2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
С. 02.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1287/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Ц. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. С. Б., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 52 от 08.03.2011г. по в.гр.д. № 647/2010г., с което е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд, № 218 от 11.11.2010г. по гр.д. № 636/2009г., с което е отхвърлен предявеният от П. М. Ц. против Л. Н. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез обида, клевета и набедяване в резултат на написаното от него в книгата му „Кошмарът след престъплението”, както и на 25 000 лв. мораторна лихва.
Ответникът по касация Л. Н. М. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е изяснил делото напълно от фактическа и правна страна и е достигнал до неправилни и необосновани изводи относно отговорността на ответника. Конкретен материалноправен въпрос не е формулиран. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания различни от посочените в жалбата – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1.
Изложените от касатора доводи във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства съставляват оплакване за допуснато процесуално нарушение, но нямат характер на процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 52 от 08.03.2011г. по в.гр.д. № 647/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: