Определение №321 от 42156 по ч.пр. дело №2369/2369 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

гр. София, 01.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 2369/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. А., подадена от пълномощника й адв. Н. Г., против определението на Софийски градски съд, административно отделение, III „Б” състав, от 05.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 20710/2014 г., с което е оставено без разглеждане възражение /молба/ с вх. № 3149401 от 02.10.2014 г., уточнено с молба от 20.01.2015 г. на М. К. А. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2013 г. по ч.гр.д. № 39193/2013 г. на Софийски районен съд, 27 с-в.
В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба Б. [фирма], чрез пълномощника си Ц. С. в подадения писмен отговор изразява становище за процесуално допустимост, но неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
Производството по гр. д. № 20710/2014 г. е образувано пред Софийски градски съд въз основа на възражение, подадено от М. К. А., с което е поискано обезсилване на заповед за изпълнение, издадена в полза на Б. [фирма] и спиране на изпълнително дело № 825/2014 г. Възражението е основано на твърдения, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на М. К. А. и че същата е узнала за съществуването й със съобщение изх. № 49942 от 16.09.2014 г. до съпруга й Г. Б. А. за извършване на опис на жилището им по изп. дело № 825/2014 г.
С. преценка на съдържанието на възражението, квалифицирано с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, Софийски градски съд с разпореждане от 30.12.2014 г. и повторно разпореждане от 22.01.2015 г. е дал указания на частния жалбоподател да уточни възражението си и да представи удостоверение от ЧСИ за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, от която да е видно в кой момент е узнал за издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 19.02.2015г. съдът е изискал служебно данни от ЧСИ С. Я. за връчване на поканата за доброволно изпълнение и въз основа на получените от съдебния изпълнител данни за връчването й на 29.04.2014г. е постановил обжалваното определение, с което е върнал възражението, без да го разгледа по същество.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При надлежно сезиране с възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да разгледа възражението и да се произнесе по неговата основателност, обусловена от наличието или отсъствието на визираните в т. 1 – т. 4 на чл. 423, ал. 1 ГПК основания. Надлежното сезиране предпоставя спазване на преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК за подаване на възражението, броен от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, и обосноваване на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1 – т. 4 ГПК. Посочването и доказването на момента на узнаване на заповедта за изпълнение е задължение на длъжника, който цели да се защити срещу нейните последици по особения ред на чл. 423, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай подаденото от частния жалбоподател възражение не съдържа твърдения относно момента на узнаване на заповедта за изпълнение. С. с възражението въззивен съд е предоставил на жалбоподателя възможност да изложи обстоятелствата, необходими за преценката на допустимостта на възражението, но в определения за това срок тази възможност не е реализирана, а от писмото на ЧСИ С. Я. от 26.02.2015 г. и приложените към него копия от покана за доброволно изпълнение и разписка за връчването й се установява, че жалбоподателката е узнала за заповедта за изпълнение на 29.04.2014 г., т. е. повече от 5 месеца преди да подаде възражението по чл. 423 ГПК.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски градски съд, административно отделение, III „Б” състав, от 05.03.2015 г. по гр. д. № 20710/2014 г. с което е оставено без разглеждане възражение с вх. № 3149401 от 02.10.2014 г., уточнено с молба от 20.01.2015 г. на М. К. А. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2013 г. по гр. д. № 39193/2013 г. на Софийски районен съд, 27 с-в.
Определението е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.