5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
София, 06.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2431 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 777 от 06.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 198 от 25.10.2013 г. по гр.д. № 222/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ за сумата 240525,44 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата 15931,50 лева, предявени от [фирма], [населено място] против Д. С. С. от [населено място].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси съществуват ли ограничения в доказателствените средства за установяване на липси от отчетник и следва ли съдът да формира изводите си за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работникът, комуто е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. В производството по иск за реализиране имуществената отговорност на отчетника е в негова тежест да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени средства. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата. В този смисъл решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС; решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 380 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 758/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г. ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е работел по трудов договор при ответното дружество на длъжност „управител на магазин Т.”, [населено място], която длъжност е включвала отчетнически функции – в качеството на отчетник, на ответника е било възлагано приемането на стоковата наличност, за която е носел материална отговорност. В изпълнение на заповед на представляващия работодателя, в търговския обект е била извършена вътрешна инвентаризация за периода 06.01.2011 г. – 13.01.2011 г., при която е констатирана липса в размер на 240524,44 лева, отразена в ревизионен акт. Прието е, че съставеният акт за инвентаризацията не отговаря на изискванията, определени в одобрените от работодателя правила, а достоверността му не може да бъде преценена, тъй като липсват данните, въз основа на които проверяващата комисия е достигнала до резултатите по акта, поради което отразената в ревизионния акт липса не е доказана. Предявеният иск за пълна имуществена отговорност за вреди, причинени при отчетническа дейност е отхвърлен като неоснователен, а с оглед обусловеният му характер е отхвърлен като неоснователен и искът за обезщетение за забава в размер на законните лихви. С определение № 92 от 31.01.2014 г. решението е изменено в частта му за разноските. В полза на процесуалния представител на ответника е присъдена сумата 5579,12 лева за безплатна правна защита при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че липсата на стоково-материални ценности не е доказана – извод, формиран без да са обсъдени всички представени по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. съставения акт за инвентаризация от комисия на работодателя.
С частна жалба е обжалвано и определение № 92 от 31.01.2014 г. за изменение на решението в частта му за разноските.
Ответникът по касационната жалба Д. С. С. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
По въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт, съдът намира следното:
За да формира извод, че отразената в ревизионния акт липса не е доказана, въззивният съд е приел, че актът за инвентаризация от 13.01.2011 г. не отговаря на изискванията и реквизитите, предвидени в процедурните правила, одобрени от работодателя към 29.12.2009 г., които включват броене на активите, проверка на касова наличност и съставяне на ревизионен акт след анализ и съпоставка на ведомостта за наличност по счетоводни данни. Прието е, че достоверността на резултатите от инвентаризацията не могат да бъдат проверени, тъй като не може да се извърши съпоставка между търсените и намерени количества и стойности.
Изводите са неправилни, формирани без да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която дали инвентаризацията е извършена съобразно всички нормативни изисквания е без правно значение при наличие на други доказателства за липсата.
По делото е установено, че по заповед на изпълнителния директор на [фирма] от 06.01.2011 г. е била извършена ревизия на обект „Т.”, [населено място], приключила с акт от 13.01.2011 г., изготвен на база данни от системата за постъпилите стоковите наличности в обекта и реално преброените такива на място. По делото са приложени опис на стоково-материални ценности и инвентар, преброени от всички членове на комисията в присъствие на ответника в качеството му на управител на обекта, а констатацията за липси е на база съпоставката между наличните стоки и постъпилите по счетоводни данни на електронната система към началото на проверявания период. От приетото по делото експертно заключение се установява, че изписването на стоки за магазина от централния склад се е извършвало от управителя, който е имал персонален акаунт за достъп до програмата, а при изписването на стока програмата автоматично генерира номер на протокола, който е пореден уникален и неповторяем. Установено е, че стоките по заявките постъпват директно в магазина; че счетоводството по електронната система е осъществено при спазване принципите на ЗСч; при спазване на изискванията за заприходяване на стоката по доставена стойност, както и че не е възможно според съществуващата система за сигурност лице, което не притежава поверените само на управителя кодове да извърши операция по въвеждане на данни, касаещи движение на стоки и счетоводното им записване. При така установените факти, изводът на въззивния съд за недостоверност на резултатите от инвентаризацията е неправилен. Обстоятелството, че към момента на извършване на експертизата по делото не може да бъде установено каква е била стоковата наличност към един предходен момент не опровергава данните по ревизионния акт, съставен от комисия на база налични стокови ценности и стоки, постъпили към същия момент по счетоводната електронна система. Съдът е формирал изводите си без да съобрази и доказателствата, че с разрешение или по нареждане на управителя от магазина е била изнасяна незаплатена стока, без да са издадени съответните документи за продажба. От приложените по делото записи на охранителите на обекта (л. 209 до л. 249 от първоинстанционното производство), свидетелските им показания и тези на служители на магазина се установява, че изнасянето на незаплатена стока (вкл. и като „подаръци”) по нареждане на ответника е била обичайната, ежедневна практика; че стоката се е изнасяла без да е заплатена и без документ „с разрешението на Д. С.”, че за стоки, напуснали магазина без документ по нареждане на управителя С. от охранителите на обекта се е водела отделна тетрадка, а нареждането клиента да напусне обекта с неплатена стока е било винаги устно от управителя – ответника по делото. Обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата по делото обуславят несъмнения извод, че констатираните с ревизионния акт липси са доказани, без да е оборена презумпцията, че липсата не е причинена виновно от отчетника.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата 240525,44 лева на основание чл. 293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ се уважи като основателен. В частта му, с която е отхвърлена претенцията за мораторни лихви в размер на 15931,50 лева решението следва да бъде оставено в сила с оглед липсата на доказателства за покана, връчена на ответника преди завеждане на иска. С оглед изхода на делото, решението следва да бъде отменено и в частта му за съдебните разноски, които следва да бъдат присъдени за инстанционното производство, дължими от ответника съобразно уважената част от иска в размер на 43489 лева и от ищеца съобразно отхвърлената в размер на 768,48 лева, дължими на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. А. от Хасковска адвокатска колегия на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв..
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 198 от 25.10.2013 г. по гр.д. № 222/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ за сумата 240525,44 лева предявен от [фирма], [населено място] против Д. С. С. от [населено място], както и в частта му за съдебните разноски, присъдени с определение № 92 от 31.01.2014 г.
ОСЪЖДА Д. С. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ сумата 240525,44 (двеста и четиридесет хиляди петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2011 година до окончателното и заплащане, както и сумата 43489 лева съдебни разноски.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на адвокат Д. А. от Хасковска адвокатска колегия сумата 768,48 лева разноски по делото на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: