4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 326
гр. София, 27.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №997/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ДФ”Земеделие” -гр.София срещу решение № 1073/29.06.2011 г. по т.д. №183/11 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.10.2010 г. по т.д. №225/2008 г. на СГС , с което е прието за установено по иск по чл.254 от ГПК/ отм./, че ищецът Р. Г. К. като [фирма]-гр.П. не дължи на ДФ”Земеделие” сумите от 156 461,63 лева-главница и 7 588,22 лева-лихва по чл.86 за периода от 22.07.2005 г. до 16.12.2005 г., за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 11384/2005 г. на СРС на основание чл. 237 б. „к” от ГПК /отм./.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна в отговор на жалбата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК /отм./ за липсата на основание за връщането на получената от страна на ищеца като бенефициент по програмата С. финансова помощ, поради неизпълнение на поетите в договора с ДФ Земеделие задължения: да използва обекта изграден с финансовата помощ според неговото предназначение и да не го продава или отстъпва ползването му на трети лица.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните по делото е сключен договор №764/26.09.2003 г., по силата на който ДФ Земеделие се е задължил да отпусне по програма С. финансова помощ на [фирма]-гр.П. за изграждане на „сграда със самостоятелни стаи за развитие на селски туризъм”, съобразно одобрения инвестиционен проект и бизнес-план. В изпълнение на договора бенефициентът ЕТ е получил сумата от 156 461,63 лева. Установените от експерти на ДФ Земеделие отклонения при изпълнението от първоначално изготвения проект: липса на стъпала към терасите на някои от стаите, или изпълнението им в овална вместо правоъгълна форми, затваряне на едната от терасите, отваряне на врата между двата блока и неизпълнение на един прозорец са оценени от вещото лице в заключението на съдебно-техническата експертиза като несъществени, тъй като не оказват съществено влияние върху стойността на обекта и неговото функциониране по предназначението, за което е финансирано изграждането му. Самият обект се използва изцяло като сграда с отделни стаи за приемане на гости, което се установява от събраните по делото гласни доказателства.С оглед така установените обстоятелства, съдът е направил извода за липса на нарушения на задълженията на бенефициента по т. 4.17 от договора да използва обекта изграден с финансовата помощ на ДФ Земеделие според неговото предназначение.
Съдът е преценил като недоказано и твърдението на ответника за нарушение от страна на бенефициента на задължението му по т.4.18 да не продава и да не отстъпва ползването на финансирания обект на трети лица, доколкото такива доказателства липсват.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК са изложени основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: достатъчно ли е ползувателят на помощта по програма С. да използва обекта на инвестицията по предназначение, въпреки отклонения от инвестиционния план и бизнес-плана, за да се приеме, че договореното задължение за осъществяване на инвестицията е изпълнено.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не отговаря на тях. Това е така доколкото, за да формира решаващите си изводи за основателността на отрицателния установителен иск за липсата на основание за връщането на получената от страна на ищеца като бенефициент по програмата С. финансова помощ, съдът е възприел допуснатите отклонения от първоначално изготвения проект на основата на заключението на съдебно-техническата експертиза като несъществени такива. Следователно не самото функциониране на обекта, според предназначението му, а несъществеността, по стойност и по функционално естество, на допуснатите отклонения от договореното между страните е обосновало решаващите изводи на съда за липса на нарушения на уговорката в т.4.17 като предпоставка за настъпване последиците на неизпълнението: връщане на получената финансова помощ изцяло, ведно с лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД. В този смисъл така формираният от касатора правен въпрос не обуславя конкретното произнасяне на съда по конкретния спор и следователно в този смисъл не е обуславящ изхода на спора.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1073/29.06.2011 г. по т.д. №183/11 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: