Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1352_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 25.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1352 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. З. Ш. срещу въззивно решение от 24.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 90 /2010 г. на В. апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 02.12.2009 г. по гр.д. № 1068 / 2009 г. на В. окръжен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу С. З. Ш. с правна квалификация чл.64,ал.1,т.3 СК (отм.) за прекратяване на осиновяването поради наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, в което твърди, че се съдържа материалноправен въпрос за законността на нарушението и дали е решен в противоречие с практиката, която е от значение за точното прилагане на закона (предвидено като основание в основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК), тя изисква преценка на всички относими към нарушението белези – субективни и обективни. В останалата част изложението съдържа касационни оплаквания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.
Процесуалният представител на С. З. Ш., Дирекция за социално подпомагане и прокуратурата на Р. България (другите страни в това производство) не изразяват становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
Жалбоподателката иска прекратяване на осиновяването на момиче, което е осиновила на дванадесет години, което е живяло в нейния дом за период около два месеца, след което според осиновителката проявило агресивно и психически проблемно поведение в период от няколко дни, довело до връщането на детето чрез Д. за социално подпомагане в дома за деца, лишени от родителски грижи, където било отглеждано преди да бъде осиновено.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че в случая се касае за осиновяване на дванадесетгодишно момиче, което е съжителствало с осиновителката през кратък период от време в продължение около два месеца, че е нормално дете на тази възраст, живяло преди това и в семейна среда и в специализирана институция, познаващо своите биологични роднини, с изградени навици, кръг от близки и социална среда, да изживява трудно промяната, която налага осиновяването, смяната на средата, заедно с наложените по-високи от досегашните изисквания от страна на осиновителката към него, е логично да доведат до промяна в поведението му, свързана с по-висока чувствителност, с противопоставяне на изискванията, със стремеж към повече внимание и демонстриране на обич, което е много трудно положение за детето. В периода на адаптация то е проявило търпение и се е стремило да покрие очакванията на осиновителката за тихо, кротко и послушно дете (както е била описана от осиновителката). Такова търпение и грижа следвало да прояви в много по-голяма степен осиновителката, което тя не е сторила. противопоставянето на детето срещу налаганите му нови правила нормално е намерило отражение в прояви като викане, блъскане на предмети, търкаляне ипо земята, напускане на дома и др. тези прояви на детето и нереалистичните очаквания на осиновителката са довели до пълен отказ за справяне с трудностите, при първия случай, в който осиновителката е трябвало да положи по-големи грижи, тя се е дистанцирала от детето и от майчинските си задължения към него и всичко това се е случило в период от няколко дни. Съдът е изложил съображения за това, че връзката между родител и дете, когато последното е осиновено на по-голяма възраст отнема време и усилия от страна на родителя, каквито в случая изобщо не са били положени, затова ищцата не може да се позовава на липсата на емоционална привързаност между двете, като основание на иска за прекратяване на осиновяването, щом сама е прекъснала процеса на установяване на такава и се е дистанцирала от детето и от отговорностите си към него. Непокриване на представите и за майчинството с действителните задължения на родителя, също не е основание за прекратяване на осиновяването. това че вместо тихо, кротко дете, каквото е искала да осинови, детето се е оказало с различни качества, сочат по-скоро на несериозно и укоримо поведение на ищцата и не са причина за прекратяване на осиновяването. Обратното би означавало да се признае на родителя при наличието на трудности при отглеждането на дете, право да се освободи от родителските отговорности към него. Доколкото малолетната се нуждае от родителска грижа, внимание и обич, осиновяването не е изпразнено от съдържание. Така апелативният съд е заключил, че не са налице основанията за прекратяване на осиновяването по чл.64,ал.1,т.3 СК (отм.).
От изложеното за решението може да се обобщи, че апелативният съд не е установил по делото трайно и дълбоко разстройство в отношенията между осиновителя и осиновеното дете, нито укоримо поведение на детето, установил е липса на последователност и постоянство в родителските грижи на осиновителя, което е попречило изобщо да се установят отношения като между родител и дете и че детето продължава да има интерес от осиновяването.
От изложението на жалбоподателя може да се изведе въпросът за това дали преценката на въззивния съд на изискванията към поведението на осиновителя, е решен в противоречие с практиката. В изложението си жалбоподателят не е посочил влязло в сила решение, в което този въпрос да е разрешен по противоречив начин с обжалваното решение.
Към жалбата си жалбоподателят е приложила решение от 28.07.2008 г. по гр.д. № 36 /2008 г. на РС Хасково, с което са уважени искове по чл.64,ал.1,т.3 СК (отм.) за прекратяване на осиновяването на две деца, като съдът е приел, че децата са проявили агресия и физическо насилие по отношение на осиновителката си, както и извършили други противообществени прояви – били крава с кирка и и счупили рогата, направили опит да запалят огън на пода в къщата, взели велосипед и пари от съседи без тяхно съгласие и пари от осиновителката, удряли антената на телевизора с метална маша и счупили шевната машина, едното замеряло осиновителката с камъни и др. подобни, като същевременно съдът не е установил липса на грижа, внимание и усилия от страна на осиновителката, а единствено невъзможност да се справи с поведението на двете момчета и да се предпази от тях. Отбелязано е, че решението е влязло в сила. Настоящият състав намира, че изведеният въпрос не е разрешен по противоречив начин в това решение и обжалваното, нито, че има сходство в поведението на страните.
Също така : нормата на чл.64,ал.1,т.3 СК (отм.) не е непълна, неясна, нито противоречива и жалбоподателят не излага доводи за необходимост от промяната или осъвременяването на съдебната практика по прилагането и.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, други искания за разноски не са направени.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 24.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 90 /2010 г. на В. апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.