7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
[населено място], 24.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3638 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №141 от 21.06.2013г. по в.гр.д. № 260/2013г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 27.03.2013г. по гр.д. №1333/2010г. на Видински районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове за заплащане на сумата от 23 026,62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от служители на банката в клона в [населено място], през периода от 06.12.2004г. до 28.12.2007г., които вреди се изразяват в платени суми, без знанието и съгласието на титуляра на банкова сметка с IBAN BG 56IORT73731000617501, при [фирма], клон В., както и компенсаторна лихва в размер на 6 948,17 лева от деня на увреждането – 06.12.2004г. до подаването на исковата молба в съда -12.07.2010г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът поддържа,че са налице противоправни действия от страна на служители на банката, които са извършили плащане от неговата разплащателната сметка не по нареждане или с предварително съгласие на титуляра, а на трети неупълномощени лица, без служителите на банката да поискат изрично пълномощно и спесимен на подписа на титуляра на сметката.Излага доводи,че съдът неправилно и без наличие на доказателства, е приел, че искането за откриване на банкова сметка, неподписано от титуляра на сметката, съставлява договор. Поддържа,че от събраните по делото писмени доказателства и приетите графологична и счетоводна експертизи се установява, че за процесния период всички изтеглени в брой суми от банковата сметка на дружеството в размер на 23 062 лева, са изтеглени без знанието и съгласието на титуляра на сметката.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона: 1. Може ли да се приеме,че искане за откриване на банкова сметка, неподписано от управител на дружество, води до съществуване на договор за разплащателна сметка? 2.Допустимо ли е да се приеме,че едностранното изявление по искане за откриване на банкова сметка е договор, след като в чл.8 от ЗЗД е предвидено,че договорът е съглашение между две или повече лица? 3. Допустимо ли е да се приеме,че едностранното волеизявление по искане за откриване на банкова сметка, неподписано от представляващия дружеството и несъдържащо реквизитите на договор, е такъв, след като в чл.20 а от ЗЗД е указано,че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили? 4. Може ли да се приеме, че изтеглянето в брой на суми от разплащателна сметка на дружеството от съпруга на управителя или от работник на дружеството, без да са упълномощени изрично и без да са потвърдени от представляващия дружеството, е допустимо и законно? 5.Налице ли е виновно противоправно поведение на банкови служители по смисъла на чл.49 от ЗЗД и на чл.3 ал.1 от Наредба №3/92г. на БНБ, допуснали от банкова сметка на дружество, без наличие на изрично пълномощно или друг писмен документ, удостоверяващ обем на права за разпореждане с банкова сметка, да се изтеглят в брой парични средства, при имитиране подписа на управителя? 6.Налице ли е виновно противоправно поведение по смисъла на чл.49 от ЗЗД и на чл.3 ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на банкови служители, които са допуснали без идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация върху нареждания – разписки, да се изтеглят в брой парични средства, при имитиране подписа на управителя? 7.Допустимо ли е при теглене в брой на парични суми, да се сочи като разпоредител лице, което не присъства на банковата операция? 8. Не следва ли при теглене в брой на парични суми да се посочат имената и личните данни на лицето, което извършва съответната банкова операция по теглене в брой? 9.Писмената форма условие ли е за действителност на договор за откриване на разплащателна сметка съгласно действащата към момента на откриване на разплащателната сметка нормативна уредба – Наредба №3/29.09.2005г. /отм./ ? 10.Може ли да се приеме,че мълчаливото съгласие на управител на дружеството за съществуването на банкова сметка съставлява договор с валидни правни последици, след като титулярът на сметката не е подписвал договор или друг писмен документ?
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото съществуват договорни отношения по договор за разплащателна сметка, като е спазено изискването за писмена форма за действителност на сделката. Приел е,че в искането за разкриване на банкова сметка от 03.09.2003г. са посочени изрично някои от съществените елементи на договора, а за други е препратено към общите условия на банката и доколкото искането е подписано и от служител на банката, открил сметката, то са налице съществените елементи на договора. Приел е,че наличието на договорни отношения между страните предполага търсене на договорна отговорност при неизпълнение на задълженията на страните, като изключва деликтната отговорност. Посочил е в мотивите си също, че не се установява виновно, противоправно поведение на служителите на ответника, което да ангажира неговата отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като платежните нареждания са подписвани от упълномощени от управителя на [фирма] лица, макар и те да не са полагали своя подпис, а са имитирали подписа на управителя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първите три въпроса относно правната същност на искането за откриване на банкова сметка са относими към предмета на спора, но неотговарящи на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводът на въззивния съд за наличие на правоотношение по договор за разплащателна сметка е основан изцяло на анализа на представените доказателства. Съдът не е изразил принципно становище, произтичащо от тълкуване и прилагане на закона, че едностранно изявление – искане за откриване на разплащателна сметка може да породи облигационна връзка между страните. По действащата към момента на фактическото откриване на разплащателната сметка нормативна уредба- чл.426 и сл. от ТЗ /отм./ и Наредба №3/27.06.2002г. / отм./ за безналичните плащания и националната платежна система, писмената форма е условие за действителност на договора. Съгласно трайната практика на ВКС обаче, при липса на изричен писмен договор между страните, може да се приеме, че такъв договор е сключен, когато по несъмнен начин са доказани материализирани в писмена форма в различни документи волеизявления на страните за сключването му. В конкретната хипотеза въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е приел,че искането за откриване на разплащателна сметка съдържа всички реквизити на договора и доколкото то препраща към общите условия на банката, а е подписано и от представител на банката, то не съставлява едностранно волеизявление, а има характер на договор. Следователно съдът е приел, че има спазена писмена форма, като са налице две материализирани в писмена форма насрещни волеизявления. В този смисъл решението не се отклонява практиката на ВКС относно значението на писмената форма за валидност и последиците от нейното неспазване, тъй като съдът изрично е приел, че писмената форма е условие за валидност на процесния договор и че в случая тя е спазена. Даденото разрешение от въззивния съд е на база на интерпретация на писмените доказателства, която не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тези факти, а именно за спазване на предвидената в закона писмена форма за действителност на договора за разплащателна сметка, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос
Следва да се отбележи, че отчитайки заключението на графологичната експертиза, че искането за откриване на разплащателна не е подписано от управителя на дружеството, съдът е развил съображения и относно действията на касатора по отношение на процесната разплащателна сметка. В тази връзка е приел, че след като самият управител на дружеството поддържа, че има разкрита разплащателна сметка и претендира липси от направените по тази сметка преводи, то дружеството е било съгласно с разкриването на сметката. По този начин съдът е приложил разпоредбата на чл.301 от ТЗ, макар и да не се е позовал изрично на нея и е достигнал до извода, че като не се е противопоставил на извършените от негово име без представителна власт действия по сключване на договора, търговецът е потвърдил тези действия и договорът се счита валиден. Относно приложението на презумпцията, въведена в чл. 301 от ТЗ е налице постоянна практика на ВКС, изразена в решение по т. д. № 380/2009г. I т. о., решение по т. дело №593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по т. д. №991/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по т. д. № 588/2010 г. на II т. о., решение по т. д. № 416/2010г. на I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. С обжалваното въззивно решение в съответствие с постоянната практика на ВКС, Видински окръжен съд е приел, че извършените от името на дружеството – касатор действия по сключването на процесния договор за разплащателна сметка го обвързват валидно и пораждат за него съответните права и задължения, след като не се е противопоставил веднага след узнаването им.
По отношение на въпроса „Може ли да се приеме,че мълчаливото съгласие на управител на дружеството за съществуването на банкова сметка съставлява договор с валидни правни последици, след като титулярът на сметката не е подписвал договор или друг писмен документ” следва да се отбележи,че същият не е коректно формулиран и не съответства на мотивите на въззивния съд, поради което не е обуславящ за изхода на спора. Самото поведение на управителя, определено от касатора като „мълчаливо съгласие”, не е приравнено от съда на сключване на договор между страните. То е разгледано като предпоставка за приложение на правилото на чл.301 от ТЗ с оглед преценката за действителност на конкретната търговска сделка между страните. Никъде в мотивите си съдът не застъпва тезата, че действията на представляващия една от страните могат да заместят постигането на съгласие за сключването на договора. Поради това и въпросът не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Останалите поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК пет правни въпроса са от значение за изхода на делото, но не са единствено обуславящи за неговия изход. Действително в мотивите си съдът е приел, че не се установява виновно, противоправно поведение на служителите на ответника, което да ангажира неговата отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като платежните нареждания са подписвани от упълномощени от управителя лица, макар и те да не са полагали своя подпис, а са имитирали подписа на управителя. Съдът обаче е отхвърлил предявения от касатора осъдителен иск по чл.49 от ЗЗД не само поради тези изводи. Отхвърлянето на иска е резултат и от извода, че наличието на валидно сключен договор за разплащателна сметка, изключва деликтната отговорност на ответника, който извод има самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Поради това и с оглед указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на тези правни въпроси относно не би могло да се допусне, тъй като тяхното разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Следва да се отбележи, че освен липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не са налице и поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът не е посочил решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, с които обжалваното решение да е в противоречие. От друга страна липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №141 от 21.06.2013г. по в.гр.д. № 260/2013г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя В. К. Б. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], направените в касационното производство разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.