О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 23.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1155/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Елмарна” Л., търговско дружество, учредено съгласно законите на Република С., представлявано от В. В., срещу разпореждане от 20.02.2019 г. на съдията-докладчик по в.т.д. № 2054/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба вх. № 16780/02.10.2018 г., на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. с чл.285, ал.1, вр. с чл.285, ал.3, т.4 ГПК.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането. Частният жалбоподател сочи, че е изпълнил указанията на съда за точно посочване на основанието за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, чрез отразяване в следния смисъл: „ДТ за допустимост на кас.жалба срещу решение 1799”. Тъй като сумата се нарежда онлайн и поради ограничение в символите, които могат да се изпишат в платежното нареждане, няма възможност да се впишат допълнителни данни. Новото пл.нареждане е депозирано в срок, поради което частният жалбоподател счита, че са налице предпоставките за отмяна на разпореждането и връщане на делото на САС с указания за администриране на касационната жалба.
В постъпил по делото отговор от „ S.” s.r.o., дружество, учредено съгласно законите на Република Ч., чрез пълномощника му, се поддържат доводи за правилност на разпореждането.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
При постъпване на делото във ВКС, изпратено от САС след администриране на подадена от „Елмарна” Л. касационна жалба срещу постановеното по в.т.д. № 2054/2018 г. решение, председателят на І т.о. е констатирал, че в приложеното пл.нареждане от 13.11.2018 г. не са посочени обжалваният съдебен акт и делото, по което е постановен. С разпореждане № 10/15.01.2019 г. преписката е върната на САС за изпълнение на указанията и представяне на ново преводно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 30 лв., с посочени в основанието за плащане обжалван съдебен акт и делото, по което е постановен.
С разпореждане на съдията-докладчик от САС от 22.01.2019 г. касационната жалба е оставена без движение, с указания в посочения смисъл и изрично предупреждение до жалбоподателя за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок. Съобщението, заедно с препис от разпореждането, е надлежно връчено на 11.02.2019 г. на посочения адрес на управителя на касатора в [населено място], а на 15.02.2019 г. с експресна поща е изпратена молба вх. № 3093, с приложено ново пл.нареждане от 12.02.2019 г. Като основание за плащане е отразено” държавна такса за допустимост на касационна жалба срещу решение 1799”. При тези данни, съдията-докладчик от САС е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени с разпореждането от 22.01.2019 г., съобразени с разпореждането на председателя на І т.о. на ВКС. Не е посочено делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и съдът, който го е постановил, което прави невъзможен извода, че така заплатената ДТ е внесена именно по касационната жалба на „Елмарна” Л. срещу постановеното по т.д. № 2054/2018 г. въззивно решение.
Разпореждането е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Законосъобразен и обоснован е изводът, че дружеството – касатор /сега частен жалбоподател/ не е изпълнило конкретните указания на администриращия касационната жалба съд, релевантни към редовността й, които указания са предпоставени от констатациите на председателя на І т.о. на ВКС в посоченото по-горе разпореждане, надлежно съобразени от съдията-докладчик от САС. Безспорно е, че в представеното по делото ново /второ по ред/ пл.нареждане въобще не е посочен номер на делото, по което е постановено атакуваното въззивно решение, а е отразен единствено номер на решението. Вписаните данни като основание за внасяне на ДТ – 30 лв. по сметка на ВКС, не са достатъчни, за да се счете, че плащането е именно във връзка с депозираната по делото касационна жалба. Неизпълнението на дадените на касатора указания, надлежно съобщени заедно с предупреждението до дружеството за неблагоприятните последици по чл.286, ал.1, т.2 ГПК, правилно е констатирано от САС и при постановяване на атакуваното разпореждане не е допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с администриране на касационната жалба.
Доводите на дружеството-частен жалбоподател относно ограничението на символите, които могат да се изпишат в пл.нареждане при онлайн банкиране, не биха могли да се приемат за основателни. При техническа невъзможност за въвеждане на основание за плащане с повече символи, би могло да се редуцира и/или съкрати останалия текст, изписан в платежното нареждане, в какъвто смисъл са основателни доводите на ответника по частната жалба. Освен това, поддържаната от частния жалбоподател техническа невъзможност за вписване на допълнителни символи при онлайн банкиране, не сочи на невъзможност за изпълнение на указанията на съда. Внасянето на дължимата ДТ за допускане на касационно обжалване е само техническа дейност, а изборът на начин, по който тя се реализира, е предоставен на съответната страна по делото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.02.2019 г. по в.т.д. № 2054/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: