3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София.20.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело №1186/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез „Застрахователна компания О. – клон България” К., чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 954 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 4346/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ІІ състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което претендираните разноски за въззивното производство са определени в размер на 300 лв.,съобразно разпоредбата на чл.78, ал.-8 ГПК/в редакция от м.02.2017 г., а не съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на процесуална норма, приета след предявяване на исковата молба и съответно неприложима при произнасяне по молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на ищцата К. А., съдът е следвало да присъди такова възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 130 лева.
Ответната страна – К. Г. А. от [населено място] не е изразила становище по подадената частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, изчислен съгласно чл.60, ал.4 и ал.6 ГПК.
С постановеното по делото въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е потвърдил решението на Софийски градски съд, І г.о., трети състав, постановено по гр.д. № 4982/2015 г., в обжалваната част – за отхвърляне на предявения от К. Г. А. срещу ЗК„О. – клон България” К. иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв.
С атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, Софийският апелативен съд е констатирал, че в решението липсва произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното производство. Искането на процесуалния пълномощник на А. за присъждане на разноските по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата е оставено без уважение, с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба и в тази част определението не е обжалвано. Молбата на ответното застрахователно дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е счетена за частично основателна – до размер на 300 лв., съгласно действащата към момента на определянето му редакция на чл.78, ал.8 ГПК, при приложение на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Отчитайки материалният интерес е определено максималното юрисконсултско възнаграждение, като К. А. е осъдена да заплати така определените разноски на въззиваемото дружество. Решаващият състав изрично е отразил, че искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно.
Настоящият съдебен състав на ВКС счита определението за правилно. При постановяването му правилно е съобразена действащата към този момент процесуална уредба относно размера на дължимото в полза на застрахователя възнаграждение за защитата му от юрисконсулт пред въззивната инстанция. Нормата по чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд е съобразил приложимите разпоредби от ЗПрПом и Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което липсва основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Като неоснователно следва да се прецени позоваването от страна на частния жалбоподател на определение № 864 от 16.11.2016 г. по т.д.№ 1042/2016 г. на ВКС, І т.о., тъй като това определение е постановено по реда на чл.288 ГПК и не попада в обхвата на актовете, съставляващи съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а от друга страна в него липсва произнасяне по приложението на чл.78, ал.8 ГПК/ в редакция след изм. с ДВ бр.8/2017 г./
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 954 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 4346/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: