2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С. 08.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4803/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Ж. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. М. А., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 157 от 23.05.2014г. по в.гр.д. № 200/2014г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд, № 12 от 03.01.2014г. по гр.д. № 3350/2012г., с което е осъден П. Т. Ж. да заплати на Р. Н. Р. сумата 4700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.05.2009г.
Ответникът по касация Р. Н. Р. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Г. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 471 ГПК. От фактическа страна е приел за установено, че ответникът, в качеството му на пазач на процесния трактор, назначен за такъв с акт на ЧСИ И. Х., е предал оставеното му за съхранение МПС на представител на взискателя без нарочно разрешение и съответен акт от частния съдебен изпълнител. Съгласно чл. 471, ал. 1 ГПК пазачът в изпълнителното производство има нормативно установено задължение да пази предадената му в това му качество вещ като добър стопанин. Извършените от ответника действия по фактическо предаване на взискателя на запорираната вещ е грубо нарушение на задълженията на пазач и на правата на страните в обезпечителното производство. Целта на обезпечителното производство за запазване запорираната вещ в състоянието, в което се намира при налагане на запора, до решаване на спора по предявения иск, в случая е осуетена. С извършените действия по предаване на оставената му за пазене вещ, ответникът е нарушил императивни законови разпоредби /чл.471, ал.1 от ГПК/, уреждащи задълженията му на пазач на запорираната вещ. Пазачът е длъжен да предаде вещта на съдебния изпълнител при поискване или на посочено от него лице. В случая не е издадено разпореждане от съдебния изпълнител Х. за такова предаване. В заключение съдът е приел, че е налице противоправно действие от страна на ответника в качеството му на пазач на процесното запорирано МПС, а по отношение на вината е налице законоустановена презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД – вината се предполага до доказване на противното, която не е оборена. Налице е и вреда, тъй като след предаване на процесния трактор от пазача на представител на взискателя – председателя на кооперацията П., тракторът е с неизвестно местонахождение. При това положение вредата се изразява в стойността на вещта. Относно стойността на трактора съд е възприел заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице В. Б., като обосновано и базирано на три използвани метода за оценка.
К. П. Т. Ж. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице Б. за обосновано както и да приеме, че справедливата пазарна стойност на вещта е 4 700 лв., след като в протокола на ЧСИ вещта не е описана подробно; следва ли да се приеме, че след като вещта се е намирала при П. към 11.05.2009г. противоправно е поведението на Ж., а не на П.; къде е границата на делегираните властнически правомощия от държавата на ЧСИ, какъв е обемът на тези делегирани правомощия, каква е отговорността на ЧСИ при неизпълнение на свое задължение и какви са способите да се докаже това неизпълнение при положение, че документацията по изп. дела се съхранява в кантората на ЧСИ. Прилага решение № 285/2010г. по гр.д. № 1306/2009г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по чл. 73 ЗЧСИ.
ВКС намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение тъй като не се констатира твърдяното противоречие със съдебната практика. Приложеното решение е с предмет обжалване от ЧСИ на наложено дисциплинарно наказание, а настоящото дело е с предмет иск по чл. 45 ЗЗД за претърпени имуществени вреди от действията на назначен от ЧСИ по реда на чл. 470 ГПК пазач на запорирано имущество.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият от поставените въпрос, относно начина на определяне на стойността на запорираното имущество, е фактически въпрос. Относно състоянието на оставения за пазене при ответника /касатор/ трактор, са събрани и гласни доказателства в присъствието и с участието на вещото лице. Въпросът следва ли да се приеме, че след като вещта се е намирала при П. към 11.05.2009г. противоправно е поведението на Ж., не е от значение за решаването на делото. Предмет на делото е претенция срещу П. Ж. в качеството му на пазач на вещта и изводите на съда относно противоправното му поведение са базирани на законовите задължения на пазача на чужда вещ. Въпросите, свързани с правата на частните съдебни изпълнители, също не са от значение за решаването на дело с оглед предмета му. Съдът не е констатирал от фактическа страна нарушение на законовата процедура от ЧСИ при предаване на вещта за пазене.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 157 от 23.05.2014г. по в.гр.д. № 200/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: