2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 23.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3031/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. /К./, подадена от старши инспектор П. Я. П., против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд, № 457 от 27.12.2012г. по в.гр.д. № 598/2012г., с което е потвърдено определението на Плевенския окръжен съд, ГО, от 06.12.2012г. по гр.д. № 1151/2012г. в частта, с която е оставено без уважение искането на К. за допускане на обезпечение чрез запор върху моторни превозни средства, собственост на [фирма] [населено място].
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване определение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли искането на К. за налагане на обезпечителни мерки въззивният съд е приел, че моторните превозни средства, собственост на [фирма], чиито запор се иска, не са посочени като предмет на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. От мотивираното искане се установява, че бъдещият иск ще има за предмет отнемане на дружествения дял на проверяваното лице К. Г. в [фирма], налични суми по банкови сметки, недвижим имот и сума от продажба на МПС. Процесните моторни превозни средства /влекачи, полуремаркета, товарни автомобили и леки автомобили/ не са включени в предмета на бъдещия иск. Съдът не е възприел доводите на жалбоподателя за наличието на обезпечителна нужда с оглед бъдещото принудително изпълнение по отнемане на процесното имущество и опасност да се намали размера на дружествения дял на проверяваното лице.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е на основание чл. 390 ГПК и чл. 22, ал. 1 ЗОИПДИППД /отм./ налагането на обезпечителни мерки върху имущество на трето лице – търговско дружество, контролирано от проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗОИПДИППД /отм./, което не е предмет на отнемане по бъдещ иск, за евентуално удовлетворяване на вземането на държавата при едно бъдещо позитивно решение при евентуално принудително изпълнение върху дял от търговското дружество чрез насочване на претенцията срещу имуществото на самото дружество”. В касационната жалба неправилността на определението в обжалваната част е мотивирано с твърдения, че в бъдещ исков процес К. ще се домогва да докаже симулативност при трансформацията на дружествените дялове на [фирма], тъй като на стойността на отделния дружествен дял съответства дял от капитала на дружеството, съответстващо на част от имуществото на същото, което явно не съответства на номинала на дружествените дялове, по които са се осъществявали сделките и върху които е наложен запор.
ВКС намира, че поставеният въпрос /за връзката между предмета на обезпечението по чл. 390 ГПК и предмета на бъдещия иск/ е от значение за решаването на делото, но е разрешен от въззивния съд при точно прилагане на закона и в съответствие със съдебната практика. Ищецът има право за обезпечаване на иск когато искът е допустим и вероятно основателен. Целта на обепечаването е да осигури осъществяването на правните последици на решението. Производството по чл. 22 и сл. ЗОИПДИППД /отм./ е с предмет обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28 от същия закон. В случая с искането за налагане на обезпечителни мерки чрез налагане на запор върху превозни средства на търговското дружество, К. цели да обезпечи бъдещ иск за симулативност при трансформацията на дружествените дялове на [фирма]. От мотивираното искане на К. е видно, че постъпленията от дейността на търговското дружество и взетите заеми покриват разходите за основна дейност, за Д. и лихви, поради което стойността на притежаваните от дружеството превозни средства /предмет на жалбата/ не е включена в цената на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОИПДИППД /отм./, чието обезпечаване е предмет на настоящото производство. Преценката за наличието на съответствие между обезпечителните мерки и обезпечителната нужда е винаги конкретна, с оглед посоченото като предмет на бъдещия иск имущество на лицето – определение № 61/25.01.2012г. по ч.гр.д. № 743/2011г. ІІІ г.о. ВКС. Въззивният съд е приложил разпоредбите на чл. 390 и чл. 391 ГПК в точния им смисъл и в съответствие с посочената съдебна практика, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд, № 457 от 27.12.2012г. по в.гр.д. № 598/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: