4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
С. 26.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 714/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. от [населено място], подадена от назначения за служебен защитник адв. П. З., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 42 от 29.03.2012г. по в.гр.д. № 1066/2011г., с което е потвърдено решението на Петричкия районен съд, № 428 от 30.12.2010г. по гр.д. № 626/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Д. К. М. против „Агенция Митници” [населено място] иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и на неимуществени в размер на 18 000 лв.
Ответникът по касация „Агенция Митници” [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Третото лице помагач Е. Б. Т. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно иска за 18 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, и е процесуално допустима в тази част. В частта относно иска за присъждане на 2000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Д. К. М. против „Агенция Митници” иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., въззивният съд е приел, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и настъпилата трудова злополука. Дори и да е претърпял вреди, изразяващи се в болки, притеснение, безсъние, затруднено движение и пр., то не се установява същите да са настъпили именно в резултат на надлежно установената трудова злополука. Напротив, от изслушаните съдебно-медицински експертизи и медицинска документация се установява, че вредите са от общи хронични заболявания, от които М. е страдал към онзи момент, засягащи колянната става. Никъде в медицинската документация не е отразена обективна находка, каквато твърди св. М.. Четири дни след инцидента М. е потърсил медицинска помощ, направена му е графия, от която не се установяват травматични увреждания в дясната колянна става, а единствено гонартроза /износване на ставата/ в резултат на промени в хрущяла, настъпили в течение на времето.
К. Д. К. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: за приложението на общите правила на деликтната отговорност по ЗЗД при предявен иск по чл. 200 КТ; признаването на злополуката за трудова от компетентния орган достатъчно основание ли е за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда; по какъв начин и с какви доказателствени средства следва да бъдат установени претърпените неимуществени вреди, причинно-следствената връзка и наличието на влошаване на здравето; по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК относно задължението на съда да изложи мотиви по исканията и възраженията на страните, както и да прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; допустимо ли е произнасяне на съда по искане за поправка на протокола едновременно с решението по същество на спора. Прилага решение № 115/2010г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, относими към основателността на предявения иск по чл. 225 КТ; решение № 337/2010г. ІV г.о. ВКС в същия смисъл; решение № 141/2009г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че и трайната неработоспособност под 50% също е увреждане на здравето, при което е приложима защитата по КТ; ППВС № 4/1968г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Както бе посочено по-горе искът по чл. 200 КТ е отхвърлен с мотиви, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди /трайно увреждане на дясното коляно и менискуса, причиняващо постоянни болки в десния крак/ и настъпилата трудова злополука. Първият от поставените въпроси е неотносим към мотивите на съда за отхвърляне на иска и не е от значение за решаването на делото. Несъмнено общите правила на деликтната отговорност по ЗЗД намират приложение и при иска по чл. 200 КТ на основание препращащата норма на чл. 212 КТ, но в случая такъв въпрос не е стоял.
По втория въпрос не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. Нито едно от представените решения няма за предмет поставения въпрос. Признаването на злополуката за трудова е една от предпоставките на иска по чл. 200 КТ, но не е единствената. Наред с това следва да са установени претърпени вреди и причинно следствена връзка с конкретната злополука.
Въпросите, свързани с доказателствените средства, с които следва да бъдат установени претърпените неимуществени вреди, причинно-следствената връзка и наличието на влошаване на здравето, не са от значение за решаването на делото. Искът не е отхвърлен поради негодност на събраните доказателства. Допустими са всички поискани и допуснати от съда доказателства, но дали въз основа на тях могат да се направят твърдените от ищеца фактически и правни изводи е въпрос на конкретна преценка на доказателствата. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По въпроса допустимо ли е произнасяне на съда по искане за поправка на протокола едновременно с решението по същество на спора, не се сочи противоречива съдебна практика. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането на касатора за поправка на протокола с определение, постановено на датата, на която е постановено и съдебното решение. Тъй като това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, едновременното постановяване на двата акта не препятства защитата на страната.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 42 от 29.03.2012г. по в.гр.д. № 1066/2011г. в частта относно иска по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. К. М. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 42 от 29.03.2012г. по в.гр.д. № 1066/2011г. в частта относно иска по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука в размер на 2000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, и може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта относно иска за присъждане на 2000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Председател:
Членове: