О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
[населено място], 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №906 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./, чрез синдика Е. Т. срещу определение №497 от 19.01.2015г. по ч.т.д. №3290/14г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е потвърдено определение от 19.05.2014г. по т.д.н.№79/2012г. на Врачански окръжен съд, с което оздравителен план, внесен от синдика на [фирма], [населено място] и от кредиторите [фирма] и „У. продуктс лимитед“ [населено място], не е допуснат до разглеждане от събрание на кредиторите.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. В изложението поддържа, че въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон по отношение на срока за внасяне на плана за оздравяване на [фирма] /н./ Поставя като обуславящ и въпроса „налице ли са изискуемите от закона параметри на предложения оздравителен план“, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №998/16.05.2014г. на ВКС, ТК, решение №476/04.07.2006г. на ВКС, ТК, решение №652/2010г. по т.д.№583/2014г. на Варненски апелативен съд, решение №33 от 27.06.2012г. на Търговищки окръжен съд. Също счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Твърдението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон по отношение на срока за внасяне на плана за оздравяване на [фирма] /н./ не съставлява въпрос, а оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение. Макар и това оплакване да е основателно, доколкото въззивният съд не е съобразил, че 06.03.2014г. е неделя и съответно срокът за предлагане на плана изтича на 07.03.2014г., погрешната преценка на срока не е единствено обуславяща извода на въззивния съд за липса на предпоставките за допускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите. В мотивите си въззивният съд е посочил, че планът за оздравяване не следва да бъде допуснат до разглеждане и по съображения, свързани с неговото съдържание, като подробно е обсъдил цялото съдържание на плана.
Поставеният от касатора въпрос „налице ли са изискуемите от закона параметри на предложения оздравителен план“ е относим към предмета на спора, но не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Този въпрос не е насочен към тълкуване на съдържанието на определена правна норма, а се отнася към съдържанието на предложения оздравителен план, предмет на проверка в производството по чл.701 от ТЗ. Изводът на въззивния съд, че предложеният от синдика на [фирма], [населено място] и от кредиторите [фирма] и „У. продуктс лимитед“ [населено място], оздравителен план не отговаря на изискванията на чл.700 ал.1 от ТЗ произтича от преценката на съдържанието на самия оздравителен план. Въз основа на тази преценка съдът е достигнал до извода, че изпълнението на поетите с плана задължения към кредиторите е обвързано изцяло с изхода на висящ съдебен спор, а въвеждането на отлагателно условие – благоприятен изход на висящ съдебен спор е несъвместимо с целите на производството по несъстоятелност и в частност – на оздравителната процедура. Съдът е приел,че вносителят не посочва конкретни действия за реализиране предвижданията на оздравителен план. Също е констатирал, че паричните задължения към кредиторите не са с фиксирани падежи и размери на погасителните плащания, както и че липсват гаранции по чл.700 ал.1 т.4 от ТЗ за изпълнението на оздравителния план и пазарна оценка на имуществото, включено в търговското предприятие на длъжника. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на съдържанието на писмените доказателства и фактите по делото не позволява формулираният в изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото.
Също така касаторът не е установил и наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. По делото не са представени цитираните от касатора решения на ВКС, както и цитираните решения на Варненски апелативен съд и Търговищки окръжен съд, /а поради непосочване или погрешно посочване на номера на делата, по които са постановени, не може да бъде извършена и служебна справка за тяхното съдържание/ . Не са ангажирани и доказателства решенията на Варненски апелативен съд и Търговищки окръжен съд, да са влезли в сила. При това положение не би могло да се приеме наличие на правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Следва да се отбележи, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът бланкетно се е позовал на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, без да обоснове релевантността на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не може да се счете, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания са осъществени и атакуваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на въззивната инстанция, всъщност преповтарят съображенията в частната касационна жалба. Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на въззивното определение и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл.288, във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №497 от 19.01.2015г. по ч.т.д. №3290/14г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.