О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С. 31.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 6656/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. В. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. П. Х., срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд, № 115 от 24.07.2014г. по в.гр.д. № 147/2014г., с което е обезсилено решението на Разградския районен съд, № 643/10.03.2014г. по гр.д. № 87/2012г. като недопустимо постановено по непредявена в срок и от правоимащо лице молба за допълване на постановеното по същото и влязло в сила на 11.12.2013г. решение № 111/18.11.2013г., и производството делото е прекратено.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С решение № 111/18.11.2013г., постановено по гр.д. № 87/2012г на Разградския районен съд, е унищожен гражданският брак, сключен между Е. Ф. В. и Й. Д. В. поради нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 1 СК /от 1985г./ от страна на Е. В.. Решението е влязло в сила на 11.12.2013г.
С решение № 643/10.03.2014г., постановено по същото гр. дело на Разградския районен съд, в производство по чл. 250 ГПК, е оставено без уважение искането на Й. Д. В. за допълване на решението за промяна на фамилното име на Е. Ф. В. от В. на А..
С въззивното решение на Разградския окръжен съд, предмет на настоящото производство, е обезсилено решението на Разградския районен съд, постановено в производство по чл. 250 ГПК, като постановено по непредявена, в срок и от правоимащо лице молба за допълване на влязлото в сила решение, и е прекратено производството по делото. В. съд е приел, че допълнителното решение се явява недопустимо, тъй като жалбата, която предходен състав на Р. е тълкувал като молба за допълване на решението, е подадена на 16.01.2014г., а решението за унищожаване на брака е било надлежно връчено на Й. В. на 25.11.3013г., т.е. едномесечният срок за искането за допълване на решението изтича на 27.12.2013г., първият работен ден след датата на фактическото му изтичане- 25.12.2013г., неприсъствен ден. Т.е. към 16.01.2014г., на която дата се явява подадена жалбата, тълкувана от Р. по ч. в.гр.д. № 29/2014г. като „молба за допълване” на решението по гр.д.№ 46/2012г. на Р., този срок за жалбоподателя В. е бил изтекъл. На следващо място е приел, че извод за липса на предмет в това производство следва и от факта, че в качеството си на ищец В. не е сезирал решаващия съд с нарочен иск за промяна в името на ответницата Ф.. Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, само ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Извод за недопустимост на производството по чл. 250 ГПК се следва и по аргумент на чл. 53 СК. Тълкуването на правната норма налага извода, че единствено този от съпрузите, който е променил при сключването на брака фамилното си име, има право да поиска възстановяване на предбрачната си фамилия. Следователно правилото е фамилното име на съпруга, променил същото при сключване на брак, да бъде запазено, а правото да се иска промяната му принадлежи само на този съпруг.
К. Й. Д. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „за да възникне задължение за съда да разгледа и разреши въпроса за носенето на фамилното име след унищожаването на брака поради двубрачие, следва ли ищецът да е поставил изрично въпроса за фамилното име или решаващият съд е служебно задължен да разгледа въпроса за фамилното име след прекратяване на брака” и „при постановяване на решение за носене на фамилното име от съпруга след унищожаване на брака поради двубрачие, при установена вина на същия съпруг, чиято промяна на фамилното име се иска, задължен ли е решаващият съд да остави настоящото фамилно име на титуляра му, ако той желае това, или трябва да възстанови действителното фамилно име на съпруга от предходния непрекратен брак”.
ВКС намира, че с оглед мотивите на въззивния съд, предмет на обжалваното решение е само първият от поставените въпроси. Вторият въпрос касае решаване по същество на спор относно фамилното име при прекратяване на брака, което не е предмет на обжалваното решение. Първият въпрос обаче не е от значение за крайния извод на съда за недопустимост на производството, тъй като решението е мотивирано на първо място с това, че не е предявена в срок молба за допълване на влязлото в сила решение. Към 16.01.2014г., на която дата е подадена жалбата, тълкувана като „молба за допълване” на решението по гр.д. № 46/2012г. на Р., този срок за жалбоподателя В. е бил изтекъл.
Независимо от това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 53 СК е приложена от въззивния съд в точния й смисъл и съгласно съдебната практика. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК с брачния иск задължително се предявяват за разглеждане исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, т.е. тези претенции, производството по които съставлява спорна съдебна администрация, следва задължително да се заявят в брачния процес, а не извън него. Но чл. 53 СК дава право само на съпруга, приел името на другия съпруг, да заяви желание за възстановяване на предбрачното име. Разпоредбата не отдава правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. Така например с решение № 245/2012г. по гр.д. № 1058/2011г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса за тълкуването на чл. 53 СК е прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Искането за съединяване на брачните искове помежду им, следва да бъде въведено с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск /решение № 511/13г. по гр.д. № 1364/11г. ІV г.о. ВКС/. В случая въпросът за фамилното име не е въведен в предмета на делото.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд, № 115 от 24.07.2014г. по в.гр.д. № 147/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.: Членове: