О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
Гр.София, 05.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1410/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на УМБАЛ С. Г. ЕАД [населено място] – адв. В., против определение № 193/08.04.2016 год. по в.ч.т.д.№ 229/2016 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ търговски състав, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба на същия жалбоподател против определение № 121/18.01.2016 г. по т.д.№ 522/2015 г. по описа на ОС – [населено място], ХІХ състав в частта, с която е оставено без уважение искане за приемане за разглеждане на инцидентен установителен иск, като частното въззивно производство е прекратено.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционното определение е преграждащо, както и обосновава, че има защитим правен интерес от обжалването му.
Ответникът по частната жалба – ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ ЕАД [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. М. оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
Съгласно постановките на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.7а, отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване, т.к. не попада сред актовете, посочени в чл.274 ал.1 т. и т.2 ГПК. Не се касае за определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито за такова, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.212 ГПК. От една страна, искът може да се предяви в отделно производство, а от друга – съдът, независимо от формата на искането /възражението/, с което е сезиран, дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, чиято правилност се проверява заедно с правилността на решението по главния иск.
Като е изложил мотиви в съответствие със задължителната практика на ВКС и е обосновал аналогичен резултат, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193/08.04.2016 год. по в.ч.т.д.№ 229/2016 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: