Определение №345 от 42094 по гр. дело №6494/6494 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 345

С. 31.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 март две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6494/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Ф. Ш., чрез законния й представител Ф. А. Ш., гражданин на Руската Федерация, подадена от пълномощника й адв. А. П., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ гр. с-в, № 398 от 30.06.2014г. по в.гр.д. № 499/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ХV гр. с-в, № 234/03.02.3014г. по гр.д. № 3901/2012г., с което е отхвърлен предявеният от У. Ф. Ш. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на спокойствието, неприкосновеността и сигурността й както и в преживян стрес, притеснения и неприятни усещания в резултат на използването – чрез поместване в рекламна диплянка в периода от 2010 г. до 2012 г., на нейна портретна фотография, за чието създаване не е давано съгласие от изобразеното лице чрез неговите законни представители, в нарушение на чл.13,ал.1 З..
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника адв. М. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от У. Ф. Ш. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на използването на нейна фотография, за чието създаване не е давано съгласие от законните й представители в нарушение на чл.13,ал.1 З., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 13, ал. 1, изр. второ З. съгласието на изобразеното лице за създаване на произведение на фотографията следва да бъде искано от автора на фотографията, т.е от самия фотограф. По делото няма никакви данни, че фотографът е нает от ответното дружество за да се приеме, че то носи отговорност по чл. 95б З.. Напротив, установено е, че ответното дружество не е инвеститор на процесния хотел, не притежава собствени апартаменти в него, които да има интерес да продава или отдава под наем, за да изготвя рекламни материали за това. Липсват доказателства, че ответното дружество е поръчало на фотографа изготвянето на снимката, както и изготвянето на рекламната брошура. На следващо място е изложил още няколко основания за неоснователност на претенцията. Приел е, че в случая не е необходимо съгласието на изобразеното лице, тъй като фотографията е направена на входа на хотел, при което е налице изключението по чл. 13, ал. 2, т. 1 З. – не се изисква съгласие когато изображението е направено на публично или обществено място. Но дори да се приеме, че в случая е било необходимо такова съгласие, то съгласие е било дадено от майката на ищцата. След анализ на събраните в тази насока доказателства съдът е дал вяра на показанията на св. С., съгласно които майката не само е изразила съгласие, но е била радостна и горда от това. На последно място съдът е изложил мотиви, че не е установено малолетната ищца да е претърпяла каквито и да е вреди, дължащи се на създаването и използването в брошурата на фотография с нейното изображение.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: „съобразно чл. 13, ал. 1 З. следва ли да се изисква и даде съгласие единствено и само от изобразеното лице за създаване на произведение на фотографията или това съгласие може да бъде от автора на портретната фотография в конкретния /случай/ автор на фотографията е самият фотограф”; „при възлагане от страна на ответното дружество на друго лице да извърши фотография, представляваща портретно изображение на изобразеното лице, кой се явява автор на фотографията – възложителя т.е. търговското дружество или изпълнителя – фотографа”; „при наличие на сграда с характер апартаментен хотел, общите части на сградата като стълбище, коридори, входа на сградата, допустимо ли е да бъдат приемани като обществено или публично място”; „преустановяването на всички дейности на територията на [населено място] в това число и дейността по поддръжка и управление на сградата води ли до преустановяване на дейността по поддръжка и управление на сградата”.
Върховният касационен съд намира, че с оглед мотивите на съда за неоснователност на иска, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните въпроси. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че майката на ищцата е дала съгласие за изготвянето на фотографията. При това положение поставените въпроси, които са с предмет допълнителните съображения на съда за неоснователност на претенцията, не са от значение за решаването на делото.
Отделно от това следва да се отбележи, че първият въпрос касае прилагането на чл. 13, ал. 1 З., който в редакцията, изискваща съгласие на изобразеното лице, е в сила от 25.03.2011г., а по делото е прието като безспорно между страните, че снимката е направена през м. юни 2010г., през която година е изготвена и рекламната брошура съгласно твърденията в исковата молба. Съгласие от майката за снимане на децата се изисква съгласно чл. 11а, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Вторият въпрос съдържа условие, което не е прието за установено от фактическа страна от въззивния съд. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че няма данни фотографът да е нает от ответното дружество, че дружеството е поръчало на фотографа изготвянето на снимката, както и изготвянето на рекламната брошура.
Останалите въпроси не са правни, а фактически въпроси. Отговор на въпроса дали ответното дружество като е преустановило всички дейности на територията на [населено място] е преустановило дейността по поддръжка и управление на сградата, може да бъде даден след анализ на доказателствата по делото. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ гр. с-в, № 398 от 30.06.2014г. по в.гр.д. № 499/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *