1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№345
гр. София, 24.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1285 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Информа-Прес“ ЕООД – [населено място] чрез процесуалния представител адвокат П. В. срещу определение № 61 от 22. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 24/2018 г. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 1156 от 21. 11. 2017 г. по т. д. № 83/2017 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваните части, с които не са приети за разглеждане предявените „насрещни искове при условията на евентуалност“ от „Информа–Прес“ ЕООД срещу „Уникредит Булбанк“ АД, а именно: да се обяви т. 11.1.3 от раздел II от договор за банков кредит № 559/22. 02. 2008 г. за нищожна като неравноправна клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 10, 12 и 13 вр. чл. 146 ЗЗП; да се обявят т. 4.2 и т. 4.3 от договор за банков кредит № 559/22. 02. 2008 г. за нищожни като неравноправни клаузи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 5 вр. чл. 146 ЗЗП и при условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи добрите нрави и е оставено без уважение искането на „Информа–Прес“ ЕООД за конституиране на С. И. И. като ответник по тези искове.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответникът по частната жалба „Уникредит Булбанк“ АД – [населено място] изразява становище за недопустимост на жалбата, за недопускане на касационно обжалване на атакуваното определение, съответно – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което не са приети за разглеждане предявените от ответника по исковете по чл. 422 ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД – „Информа – Прес“ ЕООД искове за прогласяване за нищожни на клаузи от договор за кредит, от който банката извежда спорните си права и да откаже да конституира като страна по тези искове С. И. И., въззивният съд е приел, че исковете са недопустими и защитата на „Информа–Прес“ ЕООД следва да се осъществи с приетите от първоинстанционния съд възражения за нищожност на договорните клаузи на същите основания. Този извод е аргументиран с липсата на правен интерес на „Информа – Прес“ ЕООД – солидарно задължено с кредитополучателя по договора за кредит лице да се защити с исковете за нищожност на договорни клаузи поради настъпилия за главния длъжник по договора за кредит /кредитополучателя И./ стабилитет на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Изразено е становище, че приемането на исковете за разглеждане би нарушило недопустимо стабилитета на заповедта, тъй като задължителни необходими другари по исковете за нищожност на клаузите от договор за кредит са страните по този договор, съответно предпоставка за допустимостта им е конституирането като ответници по тях на банката-кредитор и на невъзразилия срещу заповедта за изпълнение кредитополучател И.. С последното, според съда, би била дадена недопустима повторна възможност на невъзразилия срещу заповедта за изпълнение длъжник да заобиколи процесуалните ограничения, предвидени в заповедното производство и да се ползва от евентуалното положително съдебно решение по исковете.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Има ли правен интерес солидарният длъжник да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит, респ. на договорни клаузи, след като главният длъжник – кредитополучател е пропуснал срока да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК?; 2. Искът за прогласяване на нищожност на договор за кредит, респ. договорни клаузи, предявен от солидарен длъжник, нарушава ли стабилитета на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК спрямо главния длъжник – кредитополучател?; 3. Конституирането на невъзразилия главен длъжник – кредитополучател по исковете на солидарния длъжник за прогласяване на нищожност на договор за кредит, респ. договорни клаузи води ли до заобикаляне на процесуалните ограничения, предвидени в заповедното производство и в производството по чл. 422 ГПК?; 4. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 416 ГПК в хипотезата на предявен иск за нищожност на договор /послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение/, когато ищец по този иск е страна по договора или трето заинтересовано лице, спрямо което заповедта за изпълнение не е влязла в сила, а ответник по иска е страна по договора, спрямо която заповедта е влязла в сила?; 5. Конституирането на невъзразилия главен длъжник – кредитополучател по исковете на солидарния длъжник за прогласяване на нищожност на договор за кредит, респ. договорни клаузи води ли до конституирането му като страна в производството по чл. 422 ГПК?. Въвеждат се допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че разрешението на първия въпрос от въззивния съд противоречи на цитирана практика на ВКС, а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така поставените въпроси имат отношение към правилността на обжалваното въззивно определение.
С новата /ДВ, бр. 86/2017 г./ ал. 2 на чл. 280 ГПК, намираща приложение и за частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд за проверка неговата допустимост.
Съгласно в т. 7, б. „а“ от Тълкувателно решение № 1/2013 от 9 декември 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. В мотивите на тълкувателното решение са дадени разясненията, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група – определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, и не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено в закона, респективно в чл. 212 ГПК. Не е от двете категории подлежащи на обжалване определения по чл. 274, ал. 1 ГПК и определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на ответника по първоначалния иск по предявения от него инцидентен установителен иск да се конституира като ответник неучастващо в процеса лице. Това определение не е преграждащо, тъй като не препятства правото на страната да установи съществуването или несъществуването на спорното правоотношение по отношение чуждото на процеса лице в отделен процес, и в закона не е предвидена възможност за неговото обжалване.
В случая, като не е приел за разглеждане предявените от ответника в производството по иск по чл. 422 ГПК „насрещни евентуални“ искове, първоинстанционният съд по същество е постановил отказ да приеме за съвместно разглеждане инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на клаузи от договор за банков кредит. Първоинстанционното производство е образувано по искове по чл. 422 ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД срещу „Информа-Прес“ ЕООД за признаване за установено съществуването на задължения на дружеството по договор за банков ипотечен кредит № 559/22. 02. 2008 г., сключен между банката и кредитополучателя С. И. И., по който дружеството – ответник по исковете се е задължило като солидарен длъжник. В подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете и валидността на посочени клаузи от договора за кредит, съдържащи уговорки за дължимите лихви, заявило е, че предявява искове за прогласяване нищожността на тези клаузи: на клаузата по т. 11.1.3 като неравноправна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 143, т. 10, 12 и 13 вр. чл. 146 ЗЗП, на клаузите по т. 4.2 и т. 4.3 като противоречащи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и като неравноправни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 143, т. 5 вр. чл. 146 ЗЗП и е направило искане като страна по тези искове да се конституира кредитополучателят С. И.. Предвид предмета на производството по иска по чл. 422 ГПК и претендираното с предявените от ответното дружество искове установяване в процесната хипотеза се касае до оспорване съществуването на правоотношения, преюдициални спрямо спорни права или до предявени от ответника инцидентни установителни искове /чл. 212 ГПК/.
Тъй като, както бе посочено, инстанционният контрол по отношение на отказа на първоинстанционният съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск на ответника и да конституира като ответник по него неучастващо в процеса лице е изключен, обжалваното въззивно определение на Бургаския апелативен съд е процесуално недопустимо. Поради това последното следва да бъде обезсилено, а производството по частната жалба – прекратено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 61 от 22. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 24/2018 г. на Бургаския апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на „Информа-Прес“ ЕООД срещу определение № 1156 от 21. 11. 2017 г. по т. д. № 83/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: