3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.346
С..10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1232/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 376 от 15.07.2011 г. по т.д.№ 610/2011 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 108 от 07.03.2011 г. по т.д. № 235/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХVІІ състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове за установяване, че взетите решения на проведено общо събрание на акционерите от 15.02.2009 г., вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството по заявление 20100211093304, а именно – за освобождаване на членовете на съвета на директорите и избор на нови членове, вписване на ново седалище и адрес на управление, както и нов представляващ, са нищожни, тъй като е налице липсващо/невзето/ решение на ОСА и за установяване, че по същото заявление са вписани несъществуващи обстоятелства – освобождаване на членовете на съвета на директорите и избор на нови членове, промяна в устава на дружеството, вписване на ново седалище и адрес на управление и на нов представляващ.
К. поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му.
Искането за достъп до касация е основано на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.183 ГПК, формулиран по следния начин: „дали следва да се ценят представени от страната писмени доказателства в препис, за които при поискване страната не може да представи оригинал”. Твърди се, че съдът е нарушил посоченото процесуално правило и се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: решение № 1515 от 05.02.2001 г., V г.о и решение № 367 от 09.02.1957, ІV г.о., а освен това произнасянето по посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно, по съображения в отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след преценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал, е приел за установено, че на 15.02.2009 г. е било проведено паралелно общо събрание на акционерите в [фирма], които обаче дори и да са незаконосъобразни, не е инициирана процедура за тяхната отмяна. Съобразявайки задължителните за съдилищата постановки по ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС относно хипотезите, в които решенията на общо събрание на акционерите биха били нищожни, е направен извод за неоснователност на твърдението на ищеца за нищожност на решенията. По втория обективно съединен иск – за вписване в ТР на несъществуващи обстоятелства е изразено становище, че след като процесният протокол от общото събрание на акционерите не е недействителен, то обективираните в него гласувани и приети решения са безспорен факт, а от друга страна е проведено легитимно заседание на новоизбрания съвет на директорите, с приети решения, които правилно и законосъобразно са вписани в ТР по партидата на дружеството.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед посочените по-горе мотиви към обжалвания съдебен акт, формулираният от касатора правен въпрос, свързан с представянето на документи на хартиен носител, не може да се приеме като обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд не е преценявал представеното по делото ксерокопие от протокола от паралелно проведено на 15.02.2009 г. общо събрание на акционерите на [фирма], а оформен от пълномощниците на присъствалите на събранието акционери – [фирма] и [фирма] оригинален екземпляр, отразяващ работата на посоченото общо събрание, при съобразяване и на непротиворечивите свидетелски показания за начина на изготвяне на окончателния протокол. След като сочения от касатора правен въпрос не е обусловил правните изводи на решаващия състав по предмета на делото, то като недоказана следва да се приеме основната предпоставка за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, предвид и задължителното тълкуване на тази норма, дадено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно указанията в тълкувателното решение, непосочването на релевантен на спора правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването, без да съществува задължение за касационния съдебен състав да се произнася по твърдяните допълнителни основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 376 от 15.07.2011 г. по т.д.№ 610/2011 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: