О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С. 11.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2735 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. Д. Д. от [населено място] против определение № 40 от 9.02.2015г. по ч.гр.д.№ 22 по описа за 2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 19509 от 19.11.2014г. против определение № 3228 от 12.12.2013г. по гр.д.№ 2318/13г. на БОС поради влизане в сила на обжалвания акт. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато за произнасяне по същество по подадената жалба. В подадената частна жалба се съдържа и искане тя да „не се разглежда от никой състав на ВКС, поради заведени дела” от жалбоподателя срещу изброени от него съдии.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
Във връзка с искането жалбата да не се разглежда от съдии от ВКС следва да се посочи следното :
Компетентен да се произнесе по подадена частна жалба срещу постановено от апелативен съд определение, с което е оставена без разглеждане друга частна жалба, съгласно чл.274 ал.1 от ГПК е Върховен касационен съд. Съдия или съдебен състав от компетентния съд не може да участва като съдия по делото само в изрично посочените в закона / чл.22 от ГПК/ хипотези. В конкретния случай нито един от членовете на настоящия съдебен състав, на когото делото е разпределено по съответния ред, не попада сред изброените от жалбоподателя съдии и за никой не е налице предвидено в чл.22 от ГПК основание за отвод, поради което не съществува пречка за разглеждане и произнасяне на подадената частна жалба.
В конкретния случай фактите са следните:
М. Д. Д. е подал частна жалба против определение № 3228 от 12.12.2013г. по гр.д.№ 2318/13г. на БОС, с което е оставено без уважение негово искане за освобождаване от внасяне на държавна такса.
С определение № 140 от 7.05.2014г. по ч.гр.д.№ 97/14г.на БАС тя е оставена без уважение.
Последвала е частна касационна жалба срещу това определение, подадена от М. Д. на 3.06.2014г. с вх. №4574.
С разпореждане от 3.06.2014г. БАС я е оставил без движение за отстраняване на констатирани нередности, които са подробно изложени.
С разпореждане от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№ 97/14г. на БАС подадената частна касационна жалба е върната, след направена констатация за неотстраняването им.
М. Д. е подал частна жалба, която е оставена без уважение от ВКС, който с определение № 758 от 22.10.2014г. по ч.гр.д.№ 5093/14г. е потвърдил разпореждането от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№ 97/14г. на БАС за връщане на подадената частна касационна жалба, с което предвидения процесуален ред за обжалване е бил изчерпан.
На 29.11.2014г. М. Д. е подал нова /повторна/ частна жалба /с вх.№ 19508/ против определение № 3228 от 12.12.2013г. по гр.д.№ 2318/13г. на БОС.
Имайки пред вид гореизложените факти – с определение № 40 от 9.02.2015г. по ч.гр.д.№ 22 по описа за 2015г. – БАС е приел същата за недопустима поради наличие на сила на присъдено нещо по предмета й.
Възражението на жалбоподателя е, че обжалваният акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила от незаконен състав. Счита, че тъй като е предявил искове срещу член от състава на съда и срещу докладчика, постановил първоначалния акт, същите е следвало да се отведат от разглеждане на делото, като квалифицира поведението им като „корупционна практика”.
Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а възражението на жалбоподателя за неоснователно поради следните съображения :
Съдебната практика трайно приема, че за да е нищожен съдебния акт като постановен от незаконен състав, следва същият да е постановен от състав, включващ лице, което няма качеството „съдия” в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност или има това качество на съдия, но не е взел участие в състава на съда, провел съответното заседание, в което е завършено разглеждането на делото, или акта да не е подписан /вж..в този смисъл решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/09 г. на ВКС, I г. о., решение № 119 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 1198/2012 г. на III г. о., решение № 182 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 1535/2014 г. на I г. о. и др./ Настоящият случай не е такъв и актът е валиден.
Посоченото от жалбоподателя основание – липса на направен отвод на член на състава на съда не е основание нито за нищожност, нито за недопустимост на постановения съдебен акт, а в конкретния случай не е повлияло и на правилността му.
Разгледана по същество частна жалба е неоснователна. Съгласно чл.299 от ГПК спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде пререшаван. В случая е безспорно, че павилността на обжалваното определение № 3228 от 12.12.2013г. по гр.д.№ 2318/13г. на БОС вече е била проверена по реда на инстанционния контрол, като същото е влязло в сила и повторното произнасяне на съда по правилността му е недопустимо.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 40 от 9.02.2015г. по ч.гр.д.№ 22 по описа за 2015г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :