4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 21.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 874/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез назначения особен представител на дружеството – адв. И. Г., срещу определение № 272 от 20.11.2017 г. по т.д. № 1662/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 796 от 06.04.2017 г. по в.т.д. № 4998/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и по съображения в нея се претендира отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на депозираната касационна жалба. Според жалбоподателя, съдебният състав на ВКС неправилно е приложил т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, приемайки, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, без обаче да са отчетени последиците от съдебния акт на въззивния съд за същата страна – ответник. Изразява се и несъгласие с отказа на ВКС да присъди възнаграждение на особения представител на дружеството, с оглед недопустимостта на сезиращата касационна жалба.
Ответникът по частната жалба – Софийска градска прокуратура, не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо развитието на делото определение, постановено от състав на ВКС, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е приета за недопустима депозираната от [фирма] касационна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд решение за обезсилване на решението на СГС за прекратяване на основание чл.155 т.3 ТЗ търговското дружество [фирма] и за прекратяване на производството по делото, предходният състав на ВКС, IІ т.о. е преценил, че предмет на касационната жалба са мотивите на въззивното решение. Прието е, че с диспозитива на въззивното решение е уважено искането на адв. И. Г., в качеството му на особен представител на ответника [фирма], за обезсилване на първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявен от Софийска градска прокуратура иск по чл.155, т.3 ТЗ, както и искането за прекратяване на производството по този иск. След като е постигнат желания от въззивника резултат и с оглед на разясненията, дадени в т.18 от ТР № 1/200 г. на ОСГК на ВКС, е изведен извод за недопустимост на касационната жалба, съответно за неоснователност на доводите, че мотивите към въззивното решение подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като са източник на правни последици наред с диспозитива на решението.
Съдебният състав на ВКС, постановил атакуваното с настоящата частна жалба определение, не е споделил тезата за допустимост на касационната жалба, с оглед наличие на конкретен правен интерес за [фирма] да обжалва въззивното решение, тъй като в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ се стига до неблагоприятен правен резултат за дружеството. Съображенията в подкрепа на това становище са в смисъл, че в посочената хипотеза правният интерес не е за дружеството, а за наследниците на едноличния собственик на капитала, с оглед възможността те да искат продължаване дейността на дружеството, както и, че въззивното решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, с който е уважен иск по чл.155, т.3 ТЗ и е прекратено производството по делото, не засяга правата на наследниците по чл.157, ал.1 ТЗ , независимо от мотивите към въззивното решение. Отчетено е, че наследниците на едноличния собственик на капитала не са участвали в производството по иска по чл.155 ТЗ, а от друга страна, с въззивното решение и мотивите към него не е разрешен спор по чл.157, ал.1 ГПК със сила на пресъдено нещо.
С оглед недопустимостта на касационната жалба, е отказано присъждане на възнаграждение за касационната инстанция по чл.25, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати поддържаните от частния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нито неправилно прилагане на задължителните указания, актуални и понастоящем, дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Според този акт на нормативно тълкуване, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В мотивите към т.18 от ТР 1/2000 г. изрично е отразено, че по съдържащите се в съобразителната част към решението констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет и те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Даденото задължително тълкуване, касаещо процесуалното право за иницииране на инстанционен контрол и предметът на обжалване, е съобразено изцяло от предходния състав на ВКС, при отчитане на конкретните обстоятелства по настоящото дело, свързани с предмета на спора и с постигнатия от търговското дружество – въззивник желан резултат, с оглед оплакванията във въззивната жалба.
Съдебният състав на ВКС, постановил преграждащото определение, подробно е обсъдил всички доводи и възражения, поддържани в касационната жалба относно наличието на правен интерес за дружеството от касационно обжалване и е изложил подробни правни съображения, които се споделят изцяло и от настоящия състав. Напълно обосновано е становището, че по мотивите на въззивния съд в частта, с която е прието, че ответното дружество – ответник по иска по чл.155, т.3 ТЗ, се явява прекратено по силата на закона – в хипотезата на чл.157 ТЗ, не се формира сила на пресъдено нещо по спор, свързан с прекратяване на еднолично О. със смъртта на едноличния собственик на капитала, нито обвързва наследниците на последния. Това становище е в съответствие не само с посочения по-горе акт на нормативно тълкуване, но и с пределите на силата на пресъдено нещо.
Като неоснователни следва да се преценят доводите в частната жалба във връзка с неприсъждането на възнаграждение за особения представител на дружеството – касатор за касационното производство. Указанието на въззивния съд за възможността за обжалване на постановеното решение не е насочено към ответното дружество, представлявано от особения си представител, а правото на жалба и съответно инициирането на инстанционен контрол предпоставя интерес от обжалване на решението, който в случая е налице за ищеца – СГП, а не за ответника, с оглед уважаването на подадената от последния въззивна жалба.
По изложените съображения, обжалваното определение на предходния касационен състав следва да бъде потвърдено. Затова ВКС, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272 от 20.11.2017 г. по т.д. № 1662/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о..
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: