Определение №348 от 42885 по тър. дело №490/490 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 348

Гр. С., 30.05.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 490/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община], чрез процесуалния му пълномощник адв. С., против решение № 264/16.11.2016 г., постановено по в.т.д.№ 314/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 27/10.03.2016 г., постановено по т.д.№ 75/15 год. по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, в която са отменени решенията, взети на проведеното извънредно ОС на съдружниците на [фирма] от 27.02.2015 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на закона и съдебната практика. Моли същото да бъде допуснато до касация и обезсилено, ведно с прекратяване на производството по делото, или да бъде отменено и върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Към жалбата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. К., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК със становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Основният спор между страните по делото е бил относно спазването на изискванията на чл.139 ал.1 ТЗ за свикване на ОС, въведен като основание на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на О. на ответното дружество, съответно за допустимостта му, с оглед установения преклузивен 14 дневен срок по чл.74 ал.2 ТЗ за упражняване на това право. Съставът на въззивния съд е споделил изводите на първата инстанция, като въз основа на самостоятелно извършена преценка от фактическа и правна страна, е приел следното:
За насроченото извънредно ОС на [фирма] на ищеца е изпратена нотариална покана, представена на нотариуса за връчване на 03.02.2015 г. На 19.02.2015 год. нотариусът е удостоверил връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата на същата дата, съгласно уведомление по чл.47 ал.2 ГПК от 04.02.2015 г. и двукратно посещение на адреса на съдружника. Съобразно трайната съдебна практика, поканата за ОС на О. може да бъде връчена и по реда на чл.592 ГПК. Съгласно чл. 50 ЗННД, при връчването от нотариуса или натоварен от него служител се спазват правилата на чл.37 – чл.58 ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне уведомление и в нея. Когато лицето не се яви в срока, посочен в уведомлението, за да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл.47 ал.5 ГПК. Разпоредбите на ГПК не установяват срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване. Връчителят обаче трябва да удостовери, че е положил достатъчно усилия да открие адресата и че не намира лице, което да получи уведомлението, което предполага адресът да е посещаван няколко пъти в различно /подходящо/ време, като едва при последното посещение следва да постави съответното уведомление, да попълни в него датата на поставянето му и го подпише /решение № 233/3.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7723/2013 г., IV ГО, ГК/. Преценката за наличие на предпоставките по чл.47 ГПК се извършва въз основа отбелязванията върху нотариалната покана, а съобразно постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 47/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 719/2010 г. на ВКС, II ТО, удостоверяването на обстоятелствата, относими към връчването, следва да се съдържа в самото съобщение върху нотариалната покана. Съгласно препращащата норма на чл.50 ЗННД, всичко изложено се отнася и за връчването на нотариална покана. В настоящия случай е установено, че нотариусът е осъществил залепване на уведомлението един ден след представянето му за връчване и при двукратни посещения, но в рамките на кратък промеждутък от време. Извършените посещения в един или два календарни дни, не удовлетворяват и минимално установеното от практиката на ВКС изискване досежно редовността на процедурата по чл. 47 ГПК: адресът да е бил посетен поне три пъти, но на отделни дати в рамките на месец /в този смисъл и определение № 642 от 25.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 520/2012 г., I ТО, ТК/. Следователно, връчителят не е положил достатъчно усилия за откриването на адресата, още повече, че по делото са представени доказателства за редовното лично уведомяване на адресата от същия нотариус на същия адрес на 01.12.2014 г. Освен това, отбелязванията не съдържат обозначение и къде точно е извършено залепването на уведомлението. Изложеното дава основание за извода, че връчителят не е положил достатъчно усилия да открие адресата, вкл. не е удостоверил предпоставките за спазването на чл.47 ал.1 ГПК, от което следва, че ищецът не е редовно поканен за проведеното ОС. Според въззивния съд, даденото от него разрешение не противоречи на решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 1220/2013 г., II ТО, ТК, на което дружеството основава защитата си. С последното е разрешен по реда на чл.290 ГПК въпрос, отнасящ се до начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на О. с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл.47 ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес или лице, което е съгласно да получи съобщението. Решението изобщо не третира въпроса за броя и последователността на посещенията при ненамиране на адресата, нито за удостоверяването им по реда на чл. 47 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да бъде допуснато, по следните съображения:
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва надлежно формулиран правен въпрос, който да отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно указанията по приложението на горната норма, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В него се сочи, че основният правен спор по делото бил, дали конкретно решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /решение № 233/3.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7723/2013 г., IV ГО, ГК/ е източник на правото, защото изменя/допълва текста на чл.47 ал.1 ГПК и дали е задължително за изпълнение за всички трети лица, вкл. нотариуси. Какво е принципното значение на постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС е въпрос, който не може да бъде част от спорния предмет по делото, освен ако не се касае за спор между същите страни, който е с преюдициално значение или е идентичен с повторно предявения и така влияе върху допустимостта му. Въпрос относно приложението на нормата на чл.47 ал.1 ГПК не е поставен, а касационният съд няма правомощия за извлича такъв от съдържанието на касационната жалба и/или изложението за допускане на касационно обжалване. Освен това, за да изгради изводите си, въззивният съд не само се е позовал на цитираното по-горе решение, а е изложил и съображения, че връчването на поканата по избрания от нотариуса ред не е надлежно удостоверено съобразно изискванията на ГПК, което само по себе си е достатъчно основание, за да се отрече редовността му. Без правен въпрос, отговарящ на изискванията на закона, като общо основание за достъп до касация, е излишно да се обсъжда наличието на въведените от касатора факултативни предпоставки за допускане на исканото обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264/16.11.2016 г., постановено по в.т.д.№ 314/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар