3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 15.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 240/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 1572 от 31.01.2011 г. по ч. гр. д. № 977/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение ІІІ „Б” състав. С обжалваното определение е върната частната жалба на [фирма] против разпореждане от 17.09.2010 г. по гр. д. № 37780/2010 г. на Софийски районен съд, 70 състав, с което е отхвърлено заявление на дружеството – частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу [фирма], и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се прави искане за отмяна на атакуваното определение като недопустимо, евентуално – като неправилно. Недопустимостта на съдебния акт е аргументирана със съображения, че въззивният съд, след като е констатирал основание за връщане на частната жалба, е следвало да върне делото на първоинстанционния съд за нейното администриране с оглед възможността за последващо обжалване на разпореждането за връщането й по реда на чл.274, ал.1 от ГПК. Доводите за неправилност на акта са обосновани с твърдения за нарушение на материалния закон при определяне на държавната такса, дължима във връзка с върнатата частна жалба. Частният жалбоподател поддържа, че при обжалване на разпореждане за отказ от издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се дължи държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв., а не пропорционална такса по чл.18, ал.1 от Тарифата, както е приел въззивният съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да върне частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на Софийски районен съд по гр. д. № 37780/2010 г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството – частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против [фирма], съставът на Софийски градски съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил дадените от първоинстанционния съд указания в разпореждане от 17.11.2010 г. за внасяне на държавна такса във връзка с обжалването. Констатирано е, че в посочения в разпореждането срок е внесена държавна такса в размер на 15 лв., която не съответства на определения от Софийски районен съд размер на таксата – 247.50 лв., изчислен съобразно чл.18, ал.1 във вр. с чл.12, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. В съответствие с този извод е постановено връщане на частната жалба и прекратяване на образуваното по повод на нея производство.
Обжалваното определение е недопустимо.
Връщането на подадена от страна в процеса въззивна частна жалба на предвидените в чл.262, ал.2 от ГПК във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК основания е уредено в разпоредбата на чл.262 от ГПК като правомощие на първоинстанционния съд, чрез който се подава жалбата. По силата на препращащата норма на чл.267 от ГПК въззивният съд също извършва проверка за редовността и допустимостта на жалбата и може да разпореди нейното връщане на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК в случай, че констатира подаването й извън предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове. В хипотезата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК обаче въззивният съд е компетентен да върне жалбата само при условие, че страната не отстрани в срок нередовности на жалбата, които са констатирани при постъпването й във въззивната инстанция и за които са й дадени изрични указания от тази инстанция по реда на чл.262, ал.1 от ГПК. Ако указанията са дадени от първоинстанционния съд и въпреки тяхното неотстраняване жалбата е изпратена за разглеждане на въззивния съд, за последния не съществува процесуална възможност да разпореди връщане на жалбата като последица от неизпълнението на указанията на първоинстанционния съд. В този случай въззивният съд следва или да върне делото на първоинстанционния съд за довършване на процедурата по администриране на жалбата и евентуално – за преценка на предпоставките по чл.262, ал.2 от ГПК за нейното връщане на обжалващата страна, или да даде повторно указания за изправяне недостатъците на жалбата и в случай на бездействие на страната да разпореди връщането й на свое самостоятелно основание.
При постановяване на обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е процедирал в противоречие с посочените правила, тъй като е върнал подадената от [фирма] частна жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК поради неизпълнение на дадени от Софийски районен съд указания за внасяне на държавна такса, вместо да върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 от ГПК или да даде самостоятелни указания на жалбоподателя за довнасяне на таксата съобразно разпоредбата на чл.262, ал.1 от ГПК. Поради изложеното определението следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и делото следва да се върне на въззивния съд за препращането му на първоинстанционния съд с оглед изпълнение на процедурата по чл.262, ал.2 от ГПК или за даване на нови указания на обжалващата страна по реда на чл.262, ал.1 от ГПК за внасяне на необходимата държавна такса.
Предвид констатираната недопустимост на атакуваното определение не следва да се обсъждат релевираните в частната жалба доводи за неговата неправилност по същество.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1572 от 31.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 977/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :