О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
Гр.С., 30.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 06.02.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1972 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на ЗК Н. [населено място] /в ликвидация/, чрез процесуалния му представител – адв. К., против решение № 99/20.05.16 г. по в.гр.д.№ 132/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 642/23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 488/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на Т. Й. И. сумата 20 636.19 лв. – възнаграждение за ликвидатор за периода: 01.08.11 г. – 17.06.14 г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 3 166.03 лв., натрупано до 19.08.2014 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяване на въззивното решение – основания за касация по чл.281 т.3 ГПК, подробно изложени. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените за всички инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на следните правни въпроси: 1/ При наличието на два протокола от 05.11.2007 г. на ОС на ЗК Н. [населено място], с взаимно изключващо се съдържание относно определяне на възнаграждението на ликвидатора, допустими ли са свидетелски показания за доказване или опровергаване на съдържанието им?; 2/ Необходимо ли е при удължаването на срока на ликвидацията, с решението на ОС на кооперацията да бъде определено и ново възнаграждение на ликвидатора и вписано същото в протокола за удължаване срока на ликвидация, или остава да важи първоначално определеното при започване на ликвидацията, без това да е вписано в протокола? По първия въпрос се поддържа наличието на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 174 по гр.д.№ 640/2010 г. на ГК, ІV ГО, решение № 192 по т.д.№ 542/2012 г. на ТК, І ТО/, а относно втория въпрос се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация Т. Й. И. от [населено място], [община], чрез процесуалните си пълномощници – адв. С. и адв. Г., в депозирания писмен отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и самата касационна жалба. Моли за присъждане на сторените за защитата му съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, намира, че производството е допустимо.
По съществото му, с оглед доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, приема следното:
За да уважи частично исковите претенции по чл.50 ЗК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение, дължимо на ищеца в качеството му на ликвидатор, и за обезщетение за забава върху същото, съставът на въззивния съд е констатирал, че по делото са налице два протокола от ОС на членовете на ответната кооперация, проведено на 05.11.2007 г., за прекратяване на дейността и обявяване на ликвидация на кооперацията със срок 1 година, както и за избор на ликвидатор на същата в лицето на И.. В единия протокол възнаграждението на ликвидатора е определено на 200 лв. на месец, а в другия – на две минимални заплати. Представени са и последващи протоколи за удължаване на срока на ликвидацията, с изслушване на отчета на ликвидатора за предприетите от него действия. С решение на ОС от 17.06.2014 г. И. е освободен от заеманата длъжност, като е избран нов ликвидатор. По спора относно това, кой от двата протокола на ОС от 05.11.2007 г. отразява вярно взетото решение за определяне на възнаграждението по чл.50 ЗК, съдът е приел, че този, на който ищецът основава иска си, не е антидатиран или съставен за нуждите на процеса, че именно въз основа на него са били извършени съответните вписвания по партидата на кооперацията в регистърното производство, както и че съдържанието му изцяло съвпада с отразеното в протоколната книга, приложена в оригинал. Счел е и че липсват пречки за събиране на гласни доказателства относно спорното обстоятелство, на основание чл.164 ал.1 т.6 ГПК, т.к. не се касае за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, а за установяване кой от двата протокола съответства на изразената на общото събрание воля на кооператорите. Затова е съобразил показанията на свидетелите П., Т. и К., според съвпадащите и необорени изявления на които при избора на ищеца за ликвидатор е било гласувано да му се заплаща месечно възнаграждение в размер на две минимални работни заплати за страната. Освен изложеното по-горе, съставът на въззивния съд е посочил, че протоколът представлява частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателства сила, а удостоверените с него факти се преценяват с оглед всички доказателства по делото чрез допустимите доказателствени средства, обсъдени в съвкупност.
Съдът е разгледал и възражението на ответната кооперация за нищожност на последващите решения на О. за продължаване на срока на ликвидацията, поради това, че с тях не е определено възнаграждение на ликвидатора. То е счетено за неоснователно – промяната на определеното възнаграждение през времето, за което съществува правоотношението, се извършва с решение на О., като липсата на такова означава единствено, че размерът на възнаграждението е останал същият.
Настоящият съдебен състав, при съобразяване с указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че решението в обжалваната му част не следва да се допуска до касация.
Първият поставен в изложението на касатора въпрос формално не отговаря на общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. е изцяло основан на конкретните факти по делото. Дори да бъде преформулиран, съобразно правомощията на касационния съд в настоящото производство, въпросът не се преценява като обуславящ правната воля на съда, доколкото тя не е формирана само в резултат на събраните по делото гласни доказателства. Съдът преди всичко е преценил съответствието на протокола от О., представен с исковата молба, с протоколната книга на кооперацията, съгласно изискването на чл.18 ал.5 ЗК, а свидетелските показания допълнително са потвърдили извода му, че той съдържа именно взетите на проведеното общо събрание решения. Освен това, не се установяват и допълнителните изисквания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация, на които касаторът се позовава. Липсва противоречие между приетото от Пловдивския апелативен съд и задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, посочена от касатора. Решението по гр.д.№ 640/2010 г. на ІV ГО е произнесено по въпроса, дали признанието на представляващия юридическото лице ангажира последното и дали е необходимо при отпуснат заем на ЮЛ – търговец сумата да е постъпила по сметка на дружеството и да е осчетоводена от същото, т.е. е изцяло неотносимо към предмета на настоящия правен спор. Решението по т.д.№ 542/2012 г. на І ТО е постановено по въпроса, допустимо ли е събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи, за погасяване на поето с писмен акт парично задължение. Отговорът му произтича от това, дали издателят на документа удостоверява изгодни или неизгодни за себе си факти, като в последния случай важи забраната на чл.164 ал.1 т.4 и т.6 ГПК. Очевидно е, че макар да касае допустимостта на свидетелски показания, с оглед правилата на чл.164 ГПК, задължителната съдебна практика е във връзка с друга хипотеза и друг вид частен документ, различен от протокол от О..
Вторият формулиран от касатора въпрос също не обуславя извод за основателност на искането за допускане на касационно обжалване, с оглед поддържаното факултативно основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото е мотивирано с липсата на съдебна практика по поставения въпрос и при развити от касатора доводи, счетени за неоснователни от въззивния съд, че при удължаване на срока за ликвидация задължително следва да се определи отново възнаграждение на ликвидатора. Настоящият съдебен състав намира, че искането не е надлежно обосновано, поради което не може да се направи преценка за съответствието му със закона. От една страна, в етапа на селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, оплакванията по съществото на спора, представляващи касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, не подлежат на разглеждане. От друга страна, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът следва да посочи конкретната правна норма, чието тълкуване иска и да аргументира в какво се състои нейната непълнота, неяснота или противоречивост, което в конкретния случай не е сторено.
Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските за защитата му в тази инстанция, доказани в размер на 1 500 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 04.08.2016 г.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 99 от 20.05.2016 г. по в.гр.д.№ 132/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗК Н. [населено място] /в ликвидация/ да заплати на Т. Й. И. от с.с. сумата 1 500 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: