4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 15.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 183/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място], чрез процесуалния представител адв. М. К., срещу определение от 17.06.2010 г. по ч. гр. д. № 319/2010 г. на К. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 18.03.2010 г. по ч. гр. д. № 413/2010 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено подадено от Б. – частен жалбоподател заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Б. К. П. за парично вземане в размер на 9 617.20 лв. – главница по договор за банков кредит от 25.08.2008 г., договорна лихва за периода 25.04.2009 г. – 04.03.2010 г. в размер на 1 469.84 лв., наказателна лихва за просрочени главници от 25.04.2009 г. до 04.03.2010 г. в размер на 14.66 лв. и законна лихва за забава от 05.03.2010 г. до изплащане на вземането.
В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбите на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ като е приел, че представеното със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводни книги не удостоверява изискуемостта на претендираното парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично с неплащане на погасителни вноски по кредита съгласно клаузата на чл.19 от договора за кредит, която не е съобразена при произнасянето по основателността на заявлението. В жалбата се релевират и доводи за незаконосъобразност на изводите в определението за нередовност на самото заявление, което според частния жалбоподател отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание и отразява всички необходими обстоятелства относно длъжника, основанието и размера на вземането и неговата изискуемост.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания, релевирани във връзка с поставения като значим за изхода на делото въпрос за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че посоченият въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е в отклонение от практиката на ВКС, в подкрепа на което се представят определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС, І т. о., и определение № 776/29.12.2009 г. по ч. т. д. № 787/2009 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба Б. К. П. от[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Б. П. за парично вземане, включващо главница, договорни и наказателни лихви по договор за банков кредит от 25.08.2008 г., съставът на К. окръжен съд е приел, че заявлението е подадено във формата, предвидена в Наредба № 7/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, но съдържанието му не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК поради отсъствие на изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя. Мотивирано е становище, че посочването на договора за банков кредит като пораждащ вземането юридически факт не е достатъчно за редовността на заявлението, в което липсват данни за падежа на кредита, за размера на договорената възнаградителна лихва и за условията, при които вземането е станало изискуемо. Отречена е процесуалната възможност за допълване на съдържанието на заявлението с частната жалба пред въззивната инстанция, с оглед на което е счетено за ирелевантно направеното с жалбата уточнение, че изискуемостта на целия кредит е настъпила предсрочно в резултат на неплащане в срок на две погасителни вноски. При условията на евентуалност въззивният съд се е позовал и на съдържанието на извлечението от счетоводни книги на Б. – заявител, представено като документ по чл.417, т.2 от ГПК, като е приел, че поради непосочване на обстоятелства от кръга на визираните в чл.60, ал.2 от ЗКИ, водещи до настъпване на твърдяната в частната жалба предсрочна изискуемост на кредита, както и на доказателства по чл.418, ал.3 от ГПК за надлежното й обявяване от кредитора, извлечението не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане в полза на заявителя в размера, отразен в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос несъмнено е значим за конкретното дело, предвид представения със заявлението по чл.417 от ГПК документ, въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – извлечение от счетоводни книги на банка по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК. Независимо от значимостта на въведения въпрос, неговото разрешаване от въззивния съд не е единствено обуславящо за изхода на делото, респ. за отхвърляне на заявлението, с което е инициирано заповедното производство. Основният и решаващ мотив, с който е аргументирано отсъствието на предвидените в процесуалния закон предпоставки за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, е свързан със съдържанието на заявлението по чл.417 от ГПК, за което въззивният съд е приел, че не отговаря на минимално изискуемото от гледна точка на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 във вр. с чл.410, ал.2 от ГПК съдържание. Нередовността на заявлението е обоснована с липсата на изложение на обстоятелствата, релевантни за падежа претендираното вземане и за неговата изискуемост, включително за настъпила предсрочна изискуемост по чл.60, ал.2 от ЗКИ, за каквато заявлението не съдържа данни. Отсъствието на обстоятелства, касаещи изискуемостта на паричното вземане, е прието за достатъчно основание за отхвърляне на заявлението, като е съобразена невъзможността уточняването на тези обстоятелства да се извършва едва пред въззивната инстанция с подадената срещу разпореждането за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение частна жалба, в каквато насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС /определение № 600/14.10.2009 г. по ч. т. д. № 392/2009 г. на ІІ т. о., определение № 181/26.03.2009 г. по ч. т. д. № 176/2009 г. на ІІ т. о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г. на І т. о. и др./. Отричането на удостоверителната сила на извлечението в качеството му на документ по чл.417, т.2 от ГПК като последица от констатацията, че същото не удостоверява изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение вземане в полза на заявителя срещу длъжника, съставлява само допълнителен, и то евентуален, аргумент за отхвърляне на заявлението, а това лишава поставения правен въпрос от обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. След като решаващият извод за отхвърляне на заявлението по чл.417 от ГПК е нередовността на заявлението, произнасянето по въпроса за необходимите реквизити на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение не би рефлектирало върху крайния изход на заповедното производство в случай на допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Поради отсъствие на установената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за достъп до касационен контрол и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъждат релевираните от частния жалбоподател допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 17.06.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 319/2010 г. на К. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :