О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
Гр. София, 25.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 21.06.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1018/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. О. – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 430 от 28.12.2017 г. по ч. гр. д.№ 394/2017 г. на АС – Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение № 1665/27.09.2017 г. по т. д. № 482/2017 г. по описа на ОС – Бургас за прекратяване на производството по делото, образувано по частичен иск с правно основание чл.55 ЗЗД против [община] за осъждане на ответника да заплати сумата 25 100 лв., представляваща част от недължимо платени такси за битови отпадъци, като недопустимо.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания, че въззивното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна, евентуално – за обезсилването му и препращане на делото за разглеждането му от компетентния административен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са осъществени хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси, обусловили изхода по делото: 1/ Допустим ли е съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, и какви са правните последици при установяване на неговата недопустимост; 2/ Представлява ли таксата за битови отпадъци цена за извършената услуга; 3/ Решенията на ВАС относно действието им по време задължителни ли са за общите граждански съдилища съобразно разпоредбата на чл.302 ГПК. По първия въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на О. на І и ІІ колегия на ВАС и ГК и ТК на ВКС, а по вторите два – че същите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът по частната касационна жалба – [община], не е представил писмен отговор.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е преценил както изложеното в исковата молба относно основанието и петитума на предявения иск, така и възраженията на ответника в постъпилия писмен отговор /че исковата молба е нередовна, както и че е недопустима, т.к. претендираните за връщане такси са установени със закон и представляват публични общински вземания, събирането им става по реда на ДОПК, изпълнителното основание за това е актът за установяването им от съответния компетентен орган, който подлежи на обжалване по реда на ДОПК и пр. Наличието на специална процедура за издаването на акта и събирането на вземанията, както и за възстановяване на недължимо платени суми във връзка с погасяването на публични задължения, изключва приложението на ГПК/. От правна страна съдът е споделил изцяло като правилни съображенията на първата инстанция, изложени в обжалваното определение. Приел е, че ищецът претендира връщане на суми, които представляват публични общински вземания. Тяхната дължимост или недължимост не може да се установява от общите граждански съдилища, т.к. съществува нарочно административно производство по специален закон – ДОПК, към който препращат разпоредбите на чл.9б и чл.4 ал.1-5 ЗМДТ. Направена е и констатация, че ищецът е имал процесуалната възможност да оспори акта за установяване на публичните общински вземания. Съдът е обсъдил и оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на първата инстанция, но е счел същите за неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият въпрос не се преценява като значим за изхода по конкретното дело, съгласно общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като подобни доводи нито са били релевирани от страните, нито са били обсъждани от съда. Освен това, съдът не е намерил, че е некомпетентен да се произнесе по допустим спор, а е преценил именно липсата на такъв. Поради това, че въпросът не е обусловил правната воля на съда, той не може да обоснове и достъп до касационна проверка, в която да получи отговор. В този смисъл са задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Същите съображения важат и по отношение на втория поставен правен въпрос – относно характеристиката на таксата за битови отпадъци, която изобщо не е коментирана от въззивния съд. Изцяло неотносим, с оглед предмета на спора и мотивите на постановеното въззивно определение, е и въпросът във връзка с приложението на чл.302 ГПК и действието по време на решенията на ВАС. Неустановяването на общите предпоставки в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно, за да бъде отказан исканият достъп до касация.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 430 от 28.12.2017 г. по ч. гр. д.№ 394/2017 г. на АС – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: