Определение №350 от 43280 по тър. дело №941/941 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София , 29.06.2018г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 941 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния представител адвокат М. срещу решение № 2409 от 21. 11. 2017 г. по т. д. № 4761/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 23. 06. 2017 г. по т. д. № 7285/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 6 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 43 480, 60 лв., представляваща цена на електрическа енергия за периода 15. 06. 2015 г. – 12. 09. 2015 г. за обект, находящ се в Кулата, местността ГКПП Кулата – казино „Ф.“, за която е издадена фактура №[ЕИК] от 16. 09. 2015 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и се прави искане за отмяната му и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел, че съществува основание за коригиране на сметката на касатора за потребена електрическа енергия. Излагат се оплаквания срещу извода на съда, че констативният протокол, съставен по чл. 47 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и подписан от полицейски служител, има обвързваща съда материална доказателствена сила. С оглед определянето от съда на протокола като официален удостоверителен документ и оспорването му от касатора съдът следвало да разпредели тежестта за доказване неистинността му. Според касатора, в случая документът нямал обвързваща съда доказателствена сила, тъй като не бил съставен в присъствието на полицейските органи. От доказателствата по делото не се установявало, че са налице условията за корекции, а именно неточно/неправилно измерване на електрическата енергия. Поддържа се, че съдът неправилно приложил нормата на чл. 47 ПИКЕЕ, която била отменена с решение по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС. Липсвало произнасяне на въззивния съд по доводите във въззивната жалба, че правилата на чл. 48 ПИКЕЕ са неприложими в случая. Налице била и запазила действието си след изменението на ЗЕ /след 17. 07. 2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98/2013 г./ практика на ВКС, цитирана в жалбата, съобразно която не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната енергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерното виновно поведение от страна на потребителя.
Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че във въззивното производство съдът се е произнесъл по въпроса „относно оспорването на верността на официален свидетелстващ документ и допустимостта на свидетелските показания при това оспорване“ в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 163 от 25. 02. 2016 г. по т. д. № 2335/2014 г. на ВКС, II т. о. Прави се позоваване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което се аргументира с приетото в обжалваното въззивно решение, че констативният протокол, основание за корекцията, е съставен по реда на чл. 47 ПИКЕЕ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] чрез процесуалния пълномощник И. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на атакувания съдебен акт, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск с обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че съществува спорното право на ответника – краен снабдител с електрическа енергия, страна по сключения с касатора договор за продажба на такава енергия, да получи сумата 43 480, 60 лв. въз основа на упражнено от него право да коригира едностранно сметката на ищеца за периода 15. 06. 2015 г. – 12. 09. 2015 г. Във въззивното решение е посочено, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за продажба на електрическа енергия за електроснабдяване на обект, находящ се в Кулата, местност ГКПП Кулата. Въз основата на констативен протокол от 12. 09. 2015 г., издаден от [фирма], е установено, че на цитираната дата е била извършена проверка на електромера на посочения обект, при която се констатира намеса в измервателната система и промяна на схемата за свързване.
Съдът е счел за неоснователни доводите на въззивника за липса на законова регламентация, даваща възможност на електроразпределителното дружество да извърши едностранна корекция на сметките на абонатите си за минал период. Посочил е, че корекцията е извършена при действието на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ред. с изменения и допълнения, ДВ бр. 54/17. 07. 12 г./ и на издадените от председателя на ДКЕВР на основание чл. 83, ал. 2 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн., ДВ, бр. 98/2013 г./, в изложението ПИКЕЕ, тъй като проверката на средството за търговско измерване е от 12. 09. 2015 г. Въззивният съд е определил за неоснователни и доводите на ищеца – касатор в настоящото производство, че визираните правила не са приложими в случая, доколкото решение № 1500 от 6. 02. 2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г. за отмяната им е влязло в законна сила след датата на извършаване на проверката. Изтъкнал е, че възможността за извършване на едностранна корекционна процедура на сметките на абонатите от страна на електроразпределителните дружества е предвидена изрично в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно която когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47, съставен е в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Включеният в доказателствения материал по делото констативен протокол е преценен от съда като отговарящ на изискванията на закона. Доколкото протоколът бил подписан от полицай, същият според мотивите на решението имал характер на официален удостоверителен документ и обвързвал съда със задължителна доказателствена сила, като опровергаването на съдържащите се в него констатации със свидетелски показания било недопустимо. В решението е отразено, че въззивникът не е оспорил авторството на документа и полагането на подпис под него от полицай. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ официалната удостоверителна сила на протокола била в зависимост само от подписването му от полицай, съдът е счел обстоятелствата, че проверката е извършена в отсъствие на абоната и протоколът не е подписан от последния, за ирелевантни за валидността на документа и за годността му като доказателствено средство.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е бил обсъждан от въззивния съд и изводите по него са обусловили крайното разрешение на спора, поради което въпросът съответства на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче твърдяното от касатора решаване на този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното от касационния жалбоподател решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, не установява твърдяното противоречие, тъй като съдържа разрешение на правен въпрос във връзка с различен от поставения в основата на изводите на въззивния съд по настоящия спор документ. В решение № 163 от 25. 02. 2016 г. на ВКС по т. д. № 2335/2014 г., II т. о. е прието, че при направено оспорване на верността на извършеното нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана са допустими свидетелски показания за установяване на фактите и обстоятелства по отношение на начина на връчването и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима. Наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице е допустимо да се установява със свидетелски показания. Решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение са основани на доказателственото значение на друг документ – констативен протокол по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Съгласно последната разпоредба констативният протокол за установяване намесата в измервателната система се съставя, когато при проверката на тази система се установи промяна в схемата на свързване. Протоколът се съставя в присъствието на органите на полицията и следва да е подписан от тях. Същият трябва да отговаря и на изискванията по чл. 47 от цитираните правила – да е подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, съответно от двама свидетели при отсъствие на клиента или негов отказ да подпише протокола. По отношение на този документ е формирана и практика на ВКС, а именно решение № 104 от 16. 08. 2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цитираното решение съдържа относими към констативния протокол по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ разрешения – за характеристиката, доказателствената сила и значението за правото на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметката за потребена енергия на този документ и е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
По тези съображения касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Критерият по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК изисква квалифицирана форма на неправилност. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила.
В случая тези предпоставки не са налице. С оглед доводите на касатора трябва да се изтъкне, че въззивното решение не е постановено въз основа на отменена правна норма. През периода, за който е начислена едностранно коригираната електрическа енергия / 15. 06. 2015 г. – 12. 09. 2015 г./, са действали Законът за енергетиката с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14. 10. 2013 г., обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16. 11. 2013 г. Отмяната, на която се позовава касаторът, касае нормите на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт и е осъществена със съдебното решение № 1500 от 2017 на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14. 02. 2017 г. и влязло в сила от датата на обнародването му /чл. 194 АПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 195 АПК правилата, съответно чл. 47 ПИКЕЕ се смятат отменени от датата на влизане в сила на съдебното решение. Поради липсата на обратно действие на отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ и с оглед периода, за който е начислена коригираната електрическа енергия, и установяването на неточното измерване на доставената електрическа енергия с констативен протокол от 12. 09. 2015 г., не може да се приеме, че въззивният съд е решил делото въз основа на отменена правна норма. Останалите твърдения на касатора във връзка с аргументиране основанието „очевидна неправилност“ на въззивното решение са за неправилно приложение на нормата на чл. 47 ПИКЕЕ и за необоснованост на въззивното решение, поради което с оглед изложеното не обосновават извод за наличието на тази предпоставка за достъп до касация.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2409 от 21. 11. 2017 г. по т. д. № 4761/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.