1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№350
гр. София, 24.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1151 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Договорен фонд „Реал Финанс Високодоходен фонд“ и Договорен фонд „Реал Финанс Балансиран фонд“, представлявани от управляващото дружество „Реал Финанс Асет Мениджмънт“ АД, „Юробанк България“ АД, „Еврофинанс – Здравно осигуряване“ ЗЕАД, Универсален пенсионен фонд „ЦКБ – Сила“ и Професионален пенсионен фонд „ЦКБ – Сила“, представлявани от управляващото Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ – Сила“ АД, „Елана Трейдинг“ АД, Договорен фонд „Елана Балансиран Евро фонд“, Договорен фонд „Елана Балансиран Доларов фонд“ и Договорен фонд „Елана Евро фонд“, последните три фонда представлявани от управляващото дружество „Елана Фонд Мениджмънт“ АД, Договорен фонд „Конкорд Фонд – 1 Акции и Облигации“, представляван от управляващото дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД, Задължителен универсален пенсионен фонд „Алианц България“, Задължителен професионален пенсионен фонд „Алианц България“ и Доброволен пенсионен фонд „Алианц България“, последните три фонда представлявани от „Пенсионно осигурително дружество „Алианц България“ АД срещу определение № 55 от 26. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 655/2017 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 90 от 9. 03. 2017 г. по т. д. № 82/2014 г. на Силистренския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 104/2016 г. на Силистренския окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи срещу извода на съда за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, образувано по предявени от „ДИСИ & КЕМ КОМПАНИ“ – дружество със седалище в Република Сейшели искове по чл. 694, ал. 3 ТЗ. Поддържа се, че последното дружество не е легитимирано да предяви исковете, тъй като няма качеството на кредитор на длъжника в несъстоятелност „Бросс Холдинг“ АД /н./ предвид включването на вземанията му в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на посочения длъжник. Това налагало прекратяване на производството по делото като такова по недопустими искове. Сочи се, че в случая с постановяването на атакуваното определение съдът е допуснал нарушение на диспозитивното и състезателното начала на процеса, тъй като не бил сезиран с искане за спиране на производството по делото.
В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на следния процесуалноправен въпрос: Допустим ли е иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предявен от лице с неприето в производството по несъстоятелност вземане и следва ли в този случай производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по предявения от същия ищец иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ. Твърди се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба – „ДИСИ & КЕМ КОМПАНИ“ – дружество със седалище в Република Сейшели не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Силистренския окръжен съд за спиране на производството по т. д. № 82/2014 г. до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 104/2016 г. на същия съд, Варненският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложил е съображения, че след постановяване на решението по т. д. № 104/2016 г., образувано по иска на „ДИСИ & КЕМ КОМПАНИ“ -дружество със седалище в Република Сейшели за установяване съществуването на неприетото му вземане към длъжника в несъстоятелност „Бросс Холдинг“ АД, ще се признае или ще се отрече със сила на пресъдено нещо качеството му на кредитор, което обуславя легитимацията му по предявените срещу други кредитори искове за установяване на несъществуването на техните вземания по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, основание за образуване на т. д. № 82/2014 г. на Силистренския окръжен съд. Като е допълнил тези аргументи с изложеното, че действието на решенията по чл. 694 ТЗ се разпростира по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност /чл. 694, ал. 8 ТЗ/, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за наличието на процесуална пречка за движение на производството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първата част на поставения от частните касатори въпрос за допустимостта на иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предявен от лице с неприето в производството по несъстоятелност вземане, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на фактите по делото и на даденото от съда разрешение. С предявените по делото отрицателни установителни искове „ДИСИ & КЕМ КОМПАНИ“ със седалище в Република Сейшели е поискало от съда да установи несъществуването на вземания на други кредитори, които са включени в списъка на приетите вземания в производство по несъстоятелност на длъжника „Бросс Холдинг“ АД. За да приеме, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, образувано по тези искове, въззивният съд е съобразил, че ищецът се легитимира като кредитор на длъжника с вземания, които не са приети от синдика и след проведено неуспешно производство по оспорване на списъка на неприетите от синдика вземания – по чл. 690 вр. чл. 692 ТЗ ищецът е предявил положителни установителни искове за съществуването на тези вземания, предмет на обуславящото т. д. № 104/2016 г. на Силистренския окръжен съд. Касае се до дължимата от съда преценка за наличието на условията за надлежното предявяване на иска, при която съдът е обсъждал не само неприемането на вземането на оспорващия кредитор от синдика, но и другите визирани релевантни за допустимостта на иска обстоятелства.
Втората част на формулирания от частните жалбоподатели въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд. Уточнена от касационната инстанция в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС тази част от въпроса се свежда до процесуалноправния въпрос: за съществуването на връзка на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор, прието в производството по несъстоятелност, и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ГПК за съществуване на вземането, с което последният се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск. По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания в случая не са налице. Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на положителен и на отрицателен установителен иск в различните хипотези на чл. 694 ТЗ са изяснени от трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 694 ТЗ, включително задължителна такава. Съгласно решение № 662 от 02. 11. 2005г. по т. д. № 110/2005 г., I т.о., решение № 21 от 01. 02. 2007 г. по т. д. № 492/2006 г., I т.о., решение № 149 от 08. 12. 2009 г. по т. д. № 341/2009 г., I т. о., решение № 6 от 21. 01. 2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., ., I т.о., решение № 44 от 25. 05. 2017 г. по т. д. № 407/2016 г., I т.о., последните три постановени по реда на чл. 290 ГПК, и др. тези предпоставки са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ; да е спазен преклузивният срок по чл. 694 ТЗ за предявяване на иска. В хипотезата на отрицателен установителен иск срещу прието вземане на друг кредитор надлежното предявяване на иска предполага ищецът да има качеството кредитор. Ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск се легитимира като кредитор, не е прието от синдика, не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл. 694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането си, от уважаването на който зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, фигуриращи в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност / определение № 616 от 27. 10. 2017 г. по ч. т. д. № 1640/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 201 от 3. 05. 2016 г. по ч. т. д. № 634/2016 г., I т.о. и др./. От дадените разрешения в практиката на ВКС за процесуалните предпоставки за надлежното упражняване от кредитор на правото на иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ логично следва изводът за съществуването на релевантната за приложението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на преюдициалност между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, в съответствие с който е приетото от въззивния съд в атакуваното определение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 655/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 55 от 26. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 655/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: