О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 354
София, 31.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 6850/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] от [населено място], представлявано от управителя Щ. Д. Г., действащ чрез юрисконсулт Х. Х., е подало касационна жалба срещу решение № 1142 от 21.07.2014 г. по гр.д. № 1465/2014 г. на Варненския окръжен съд. С възивното решение е потвърдено решение № 1973 от 11.04.2014 г. /поправено с решение № 2877/30.05.2014 г./ на районен съд В., постановено по гр.д.№ 14813/2013 г. /във въззивното решение неправилно е записано решение № 477/05.02.2014 г. по гр.д. № 1973/2014 г./, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. С. Д., същият е възстановен на работа, а [фирма] е осъдено да заплати сумата от 1920 лв. – обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 05.08.2014 г. до 05.02.2014 г. – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Н. С. Д. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „При прекратяването на трудов договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, полагането на подпис от служителя до подписа на работодателя, непосредствено след текста на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, следва ли да се счита за приемане на предложението на работодателя и съгласие за прекратяване на правоотношението, в случай, че е налице и втори подпис на служителя, който изрично е положен за получаване на заповедта?; 2. Следва ли страната, която иска удължаване на срок по чл.63 ГПК да доказва наличието на уважителните причини, на които се позовава? Същият въпрос може да бъде формулиран и по следния начин: Допустимо ли е съдът да формира изводите си по същество на спора върху доказателство, което е събрано при допуснато удължаване на срока за представянето му по чл.63 ГПК, без да са доказани уважителните причини, на които се позовава страната, която е поискала удължаването?; 3. При разпореждане на съда в закрито заседание по чл. 140, ал.1 ГПК за издаване на съдебно удостоверение на страната за снабдяването й с писмен документ от държавен орган, липсата на изявление от страна, в първото по ред открито заседание по делото, че удостоверението й не е издадено от съда, преклудира ли правото й в следващо открито съдебно заседание да иска отново издаване на удостоверението и да представя доказателствата, за снабдяването с което е било поискано издаването на удостоверението? – въпросът може да бъде формулиран и по следния начин: Ако в исковата молба е било сторено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с определено доказателствено средство, съдът е разпоредил да се издаде, но поради пропуск на съда същото не е било издадено фактически, длъжна ли е била заинтересованата страна да изяви отново искането си за снабдяване с удостоверението в първото по ред открито съдебно заседание, и какви са правните последици на проявената процесуална пасивност в този случай?”
По първия въпрос: От значение за приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е не броя на подписите върху заповедта на работодателя, а причината /поводът/, поради която са положени. В случая е видно, че работникът е положил първи подпис при връчването на заповедта и втори подпис при получаването на екземпляр от нея и трудовата книжка. Никой от тях не обективира воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и не може да обоснове този факт, съобразно твърдението на касатора. Въпросът е зададен и превратно, тъй като инициативата за прекратяване на трудовия договор е била на работника и поради това е било необходимо писмено приемане на предложението от работодателя, в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата – решение № 406 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 537/2012 г. на ІІІ г.о. и др. /решения № 976 от 15.05.2000 г. по гр.д. №1969/99 г. на ВКС, III г.о.; решение № 15 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1069/2004 г. на ВКС, III г.о./. В писмена форма трябва да е изготвено както предложението /в случая то е от 5.05.2013 г./, така и приемането му /най-често това е резолюция върху молбата за прекратяване на трудовия договор, подадена от работника или служителя, каквато в случая няма/. Това не се отнася, обаче, до второто задължение на страната, приемаща предложеното – да уведоми в 7-мо дневен срок предложителя, че има пълно съвпадение на волеизявленията и че предложението за прекратяване на трудовия договор е прието. Това уведомяване може да се направи както писмено, така и устно или по телефона, факса и чрез използване на други съвременни методи за комуникация. В тази насока законът не съдържа ограничения, стига уведомяването да е своевременно и да е надлежно установено. Поради това съдът е формирал извод за неосъществено главно и пълно доказване на обстоятелството за писмено приемане на предложението от страна на касатора-ответник и за уведомяване на работника за приемането му в посочения от закона срок, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е изготвена и „връчена” значително време след изтичането на седемте дни, а в този случай законодателят е въвел необорима презумпция за отказ.
По втория и третия въпрос: Никой пропуск на съда не може да се отрази върху правата на страната, ако тя ги е упражнила надлежно. В случая забавата на съда да издаде поискано от страната и допуснато като доказателство съдебно удостоверение, както и издаването му, съответно представянето на друго такова от НАП за релевантни факти, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този случай не е необходимо удължаване на срока по чл.63 ГПК, тъй като пропускът е на съда и за страната, която е ангажирала доказателството, не могат са настъпят неблагоприятни последици. Представеното определение № 663 от 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 646/2012 г. на І т.о. не засяга разглежданата хипотеза.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1142 от 21.07.2014 г. по гр.д. № 1465/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.