Определение №356 от 42094 по гр. дело №6596/6596 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356

С. 31.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 6596/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. И. лично и като [фирма] и Г. Б. И., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. А. К., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 1493/15.07.2014г. по в.гр.д. № 1272/2014г., в частта, с която е потвърдено решението на Кюстендилския окръжен съд, от 28.11.2013г. по гр.д. № 20/2013г. в частта, с която е уважено искането по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на описаното в решението имущество.
Ответникът по касация Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, в подадения от пълномощника А. П. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважено искането по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на сумите 87 818,14 лв. получени от продажбата на ресторант „О.” и 15 897,20 лв. от продажбата на недвижим имот в [населено място], въззивният съд е приел, че може да се направи основателно предположение за съществуването на връзка между придобиването на недвижимите имоти и престъпната дейност на Л. И.. На първо място този извод следва от обстоятелството, че И. се е признал за виновен за извършване не на еднократно престъпление, а за продължавана користна престъпна дейност в организирана престъпна група. На следващо място за периода, през който са придобити недвижимите имоти, няма установени законни източници на доходи, които да надвишават разходите на семейството. Общата стойност на недвижимите имоти е 848,62 М., а за този период едноличният търговец е декларирал пред данъчните власти приходи, възлизащи на 210,02 М.. Други законни източници на финансови средства за този период – 1994-1995г., не са установени. На последно място презумпцията на чл. 17, ал. 5 З. /отм./, която следва да се приложи поради непопълване на декларация по ал. 1 на същия текст, не е опровергана от събраните по делото доказателства. Относно сумата 360 000 лв., получена при публичната продан на ресторант „О.”, въззивният съд е приел, че „полученото”, което подлежи на отнемане по чл. 4 З. /отм./, представлява сумата 87 181,86 лв., която е останала от продажната цена след публичната продан и погасяване на останалите задължения. Само за тази сума може да се приеме, че тя е част от имуществото на ответниците. По тези съображения съдът е отхвърлил искането на К. за разликата над 87 181,86 лв. до 360 000 лв.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК „за да се стигне до отговора за наличието на връзка между престъпната дейност, придобитото имущество и възможността имуществото да бъде отнето на основание този закон” и по въпросите какъв е критерият за неприлагането на СК при придобиване на имуществото по време на брака и предмет на отнемане; за фактическата обстановка, при която за едно имущество може да се приеме, че е в резултат на противоправна дейност на дадено лице; защо една част е приета от съда като законно придобито, а другата част придобито по престъпен начин; какви доказателства и доказателствени средства са допустими за установяване на доходи и отказът да бъдат ценени такива не ограничава ли правото на ответника на защита. К. не са представили нито посочват съдебна практика за установяване на твърдяното противоречие.
ВКС намира, че част от въпросите не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпросите при каква фактическата обстановка може да се приеме, че едно имущество е придобито от престъпна дейност и налице ли е връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, е в зависимост от доказателствата във всеки конкретен случай. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Независимо от това настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че по въпроса за връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото, е постановено ТР № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС, което е цитирано и приложено от въззивния съд. С посоченото ТР е прието, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Относно момента, към който следва да се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, се приема, че във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване на имуществото. В съответствие с на даденото от ВКС тълкуване на закона въззивният съд е изложил мотиви относно характера и продължителността на престъпната дейност, както и възможността за генериране на доходи от тази дейност, липсата на законни източници на доходи през периода на придобиване на двата имота.
Въпросът защо една част е приета от съда като законно придобито, а другата част придобито по престъпен начин, е зададен некоректно. В. съд не е приел такова разделяне на имуществото, но е отнел само тази част от получената при публичната продан сума, която би постъпила в патримониума на касаторите, а не и тази, с която са погасени други задължения.
По въпроса какъв е критерият за прилагането на правилата на съпружеската имуществена общност относно имуществото, предмет на отнемане по З. /отм./ е налице задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Така например с решение № 66/2011г. по гр.д. № 863/2010г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 10 З. приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. С решение № 266/12г. по гр.д. № 1445/11г. ІІІ г.о. ВКС по въпроса „следва ли да се отнеме в полза на държавата имущество като придобито от престъпна дейност, закупено по време на брака в режим на СИО, ако приносът за придобиването му от страна на другия съпруг се изразява преимуществено в полагане на личен труд, грижи за децата и домакинството” е прието, че приносът по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, изразяващ се в грижи за децата и домакинството, няма същото съдържание като понятието „принос” по смисъла на чл. 10 З.. Разпоредбата на чл. 10 З. има предвид имуществен принос в придобиване на общото имущество /в режим на СИО/, а не нематериалното подпомагане на съпруга при осигуряване материалното благополучие на семейството чрез освобождаването му от грижи по домакинството и децата.
Въпросът какви доказателства и доказателствени средства са допустими за установяване на доходи не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Допуснати са и са разпитани свидетели за твърдените от касаторите обстоятелства, но кредитирането на показанията им съобразно правилото на чл. 172 ГПК при изложената аргументация е право на съда.
Предвид изложеното, тъй като не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика, нито въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед приетото вече ТР и посочената съдебна практика, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 Г ПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 1493/15.07.2014г. по в.гр.д. № 1272/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *