О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 356
София, 12.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2579/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Б. Г., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 158 от 28.04.2015 г. по гр.д. № 117/2015 г. на Окръжен съд – София, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което след отмяна на решение № 41 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 261/2014 на Районен съд – Етрополе, общината е осъдена да заплати на „А. Прогресия О., [фирма] и [фирма] следните суми: 18 720 лв. – неизплатено възнаграждение за преработване на работни проекти за въвеждане на енергоспестяващи мерки в съответствие с предвижданията на обследване за енергийна ефективност на сгради на територията на Община – Е., приети с приемо-предавателен протокол от 14.02.2014 г., ведно със законната лихва от 20.05.2014 г. и сумата 494.99 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.02. – 19.05.2014 г., както и разноски в размер на 5 841 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне на непредявено основание и за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в исковата молба не е твърдяно, че между страните е постигнато съгласие относно вида и обема на работата и възнаграждението за преработване на вече изготвени проекти, поради което не би могло да се приеме, че ищецът основава исковата си претенция на договор за изработка. Предвид обстоятелствената част на исковата молба отношенията между страните е следвало да се разгледат в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД, а не въз основа на договорна връзка между страните, каквато касаторът твърди, че не е установена, което е довело и до неправилна правна квалификация на спорното материално право. По съображения в жалбата се иска обезсилване на обжалвания съдебен акт, алтернативно неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен доводите за недопустимост на въззивното решение, е поставен и следният материалноправен въпрос: Кога конклудентните действия на възложителя могат да заместят изричното му волеизявление за приемане на изпълнението, предложено от изпълнителя, за да се приеме, че е налице сключен договор за изработка, когато възложителят не е извършил това изрично. Поддържа се допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 97 от 03.07.2013 г. по т.д. № 533/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответните дружества – съдружници в Д. „А. консултинг”, чрез процесуалния си пълномощник, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат жалбата за неоснователна, по съображения в постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.280, ал.2 ГПК /в редакция преди изменението с ДВ бр.50/2015 г./.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че изготвянето на коригираните работни проекти във връзка със сключени между страните по реда на ЗОП договори за работни проекти за въвеждане на енергоспестяващи мерки и енергийна ефективност на сгради на територията на общината от 23.07.2013 г. и от 20.08.2013 г. е в резултат на предписани от възложителя промени във вида и начина, по който трябва да се осъществява отоплението на общинските сгради, както и, че самото преработване на проектите е било наложително, с оглед изпълнението на възложените с договорите работи и не е било необходимо сключването на нов договор, нито тези промени попадат в приложното поле на установената в чл.43, ал.1 ЗОП забрана за изменение на договора. Изразено е разбирането, че коригирането на изготвените работни проекти е действие по изпълнението на договора от 23.07.2013 г., както е отразено и в приемо-предавателния протокол от 14.02.2014 г., двустранно подписан. Преценено е приложеното по делото писмо от 06.11.2013 г. на възложителя, сочещо на необходимостта за преработване на изготвените по договорите работни проекти в отделни техни части, както и офертата от 15.11.2013 г., изпратена от Д. „Консорциум А. консултинг” , с предложено преработване на проектите съгласно възлагателното писмо, с посочване на всеки един от обектите и цената поотделно, на обща стойност 15 600 лв. без ДДС, с отразен срок за изпълнение и приложена проектна документация.
Решаващият съдебен състав на Окръжен съд – София е извел следните изводи: за надлежно приемане на коригираните работни проекти, чието изработване съставлява действие по изпълнението на договора от 23.07.2013 г.; за неприложимост на чл.14, ал.1 ЗЗД; за липсата на възражения при фактическото приемане на работата, приравняващо се на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД и за съгласие на възложителя да заплати предложеното в офертата възнаграждение, обективирано по недвусмислен начин с приемането на коригираните проекти.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне на непредявено основание. Изложените от касатора доводи в този смисъл са необосновани, предвид твърдяните от ищцовите дружества обстоятелства за надлежно възлагане и съответно приемане на преработените проекти съобразно офертата. Липсват данни за несъобразяване от страна на въззивния съд на твърдяните в исковата молба факти, от които произтича претендираното материално право и съответно за недопустимо произнасяне по друг, различен предмет на делото.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос, относим към надлежното сключване на договора за изработка, в случая – преработване на части от проектите, приемането на изработеното и към правната квалификация на иска, не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид обективираната в мотивите към въззивното решение правна воля на съда и начинът, по който е поставен този въпрос, следва да се направи извод за неговата относимост към поддържаните основания за касиране. Правилността на изводите на съдебния състав на Окръжен съд – София за надлежно възлагане частичното преработване на проекти, изготвени въз основа на сключени по реда на ЗОП договори и приемането им с писмен протокол, без възражения от страна на възложителя, не би могла да се преценява в производството по селектиране на жалбите. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в която е направено и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК.
Що се касае до определянето на точната правна квалификация на спорното материално право, това съставлява част от правораздавателната дейност на съда, при която се вземат предвид твърдяните в исковата молба факти, от които ищецът извежда своето искане, чрез подвеждане на тези факти под съответна правна норма. Въпросът дали възприетата от съда правна квалификация на иска е прецизна, също е относим към правилността на решението по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на обжалването по поставения въпрос, не следва да се преценява поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 158 от 28.04.2015 г. по гр.д. № 117/2015 г. на Окръжен съд – София, Гражданско отделение, първи въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: