2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София,28.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 867/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., срещу определение № 112 от 06.03.2017 г., постановено по ч. т. д. № 276/2017 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на С. С. и С. С. срещу разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. /с погрешно посочена дата 20.11.2016 г./ по в. ч. т. д. № 316/2015 г. на Апелативен съд – Варна.
Частните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърдят, че са обжалвали разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. на Апелативен съд – Варна с друга частна жалба, подадена в срока за обжалване на 29.12.2015 г., която не е взета предвид от първия състав на ВКС, Търговска колегия. В допълнителна молба от 19.04.2017 г. поддържат, че частната жалба от 07.04.2016 г. следва да се счита подадена срещу друго определение на Варненски апелативен съд от 20.11.2015 г., с което е отказано възстановяване на пропуснат срок, но не им е връчвано. С частната жалба е направено искане за освобождаване на частните жалбоподатели от държавна такса за настоящото производство на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. С. и С. С. срещу разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. по в. ч. т. д. № 316/2015 г. на Апелативен съд – Варна, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че частната жалба е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК и е недопустима. Съдебният състав е обосновал извода си за просрочие на жалбата със съображения, че срокът за обжалване е започнал да тече от 22.12.2015 г., когато разпореждането е връчено редовно на посочения от С. С. съдебен адресат И. М., и е изтекъл на 29.12.2015 г. /работен ден – вторник/, а частната жалба е подадена на 07.04.2016 г., т. е. след изтичане на срока по чл.275, ал.1 ГПК. При постановяване на определението съдебният състав е съобразил допълнителна молба вх. № 7664/05.12.2016 г., с която в изпълнение на указанията в разпореждане от 17.10.2016 г. на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС С. С. е уточнила, че с частната жалба, по повод на която е образувано производството по ч. т. д. № 276/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, обжалва разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. /погрешно посочено с дата 20.11.2016 г./ на Апелативен съд – Варна.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. Апелативен съд – Варна е върнал частна касационна жалба на С. С. срещу определение, постановено по в. ч. т. д. № 316/2015 г. Разпореждането е връчено редовно на 22.12.2015 г. на И. М., посочен от С. С. като съдебен адресат по делото. От датата на връчване е започнал да тече предвиденият в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок за обжалване на разпореждането, който е изтекъл на 29.12.2015 г. /вторник/ – чл.60, ал.4 ГПК. Частната жалба с вх. № 2425 от 07.04.2016 г., във връзка с която е образувано производството пред първия състав на ВКС, Търговска колегия, е подадена в деловодството на Апелативен съд – Варна на 07.04.2016 г. С молба от 05.12.2016 г. С. С. е уточнила, че жалбата е насочена срещу разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г., и с оглед на така направеното уточнение съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, правилно е приел, че жалбата е просрочена и не подлежи на разглеждане по същество. Последващите твърдения на С. С., че разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. на Апелативен съд – Варна е обжалвано с друга частна жалба, подадена на 29.12.2015 г., и че с частната жалба от 07.04.2016 г. е обжалван друг акт на Апелативен съд – Варна от 20.11.2015 г., са ирелевантни за правилността на обжалваното определение. В хода на производството пред Апелативен съд – Варна С. С. е подавала поредица от частни жалби, някои от които с неясно съдържание, поради което съставът на ВКС е бил обвързан от уточнението в молбата от 05.12.2016 г. относно обжалваното с подадената пред него частна жалба разпореждане и в зависимост от това уточнение е извършил преценка за допустимост на сезиращата го жалба. В кориците на въззивното дело действително се съдържа частна жалба вх. № 8229 от 29.12.2015 г., с която е обжалвано също разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г., но тази частна жалба е в процес на администриране и не е била предмет на производството пред първия състав на ВКС, Търговска колегия.
Неоснователно е искането на частните жалбоподатели за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Не са налице предпоставките на процесуалния закон за освобождаване от държавна такса, поради което С. С. и С. С. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., дължима съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като служебно се издаде изпълнителен лист за събиране на таксата.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 06.03.2017 г., постановено по ч. т. д. № 276/2017 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. С. и С. С. срещу разпореждане № 2795 от 20.11.2015 г. /с погрешно посочена дата 20.11.2016 г./ по в. ч. т. д. № 316/2015 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и С. И. С. с ЕГН [ЕГН] с адрес за съобщения [населено място], [улица], вх.1, ап.14, да заплатят по сметката на Върховен касационен съд сумата 15 лв. /петнадесет лв./ – държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за държавната такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :