Определение №357 от 42929 по ч.пр. дело №1270/1270 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 357

[населено място], 13.07.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1270 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. Д. С. и М. К. С., чрез адв.Р.Д. срещу определение № 153/24.03.2017г. по ч.т.д. № 601/2017г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на посочените лица против определение №33/19.01.2017г. по в.ч.т.д. № 14/2017г. на Варненски апелативен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като въззивният съдебен акт не е постановен в заповедно производство, а по повод определение на исковия първоинстанционен съд. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
Производството по ч.т.д. № 601/2017г. на ВКС, II т.о. е било образувано по повод на подадена от В. Д. С. и М. К. С., чрез адв.Р.Д. частна жалба срещу определение № 33/19.01.2017г. по в.ч.т.д. № 14/2017г. на Варненски апелативен съд. Последното е било образувано по повод на частна жалба от В. Д. С. и М. К. С. срещу определение № 3674/11.11.2016г. по т.д.№ 1630/2014г. на Варненски окръжен съд в частта, с която по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 471/10.02.2016г. по т.д.№ 1630/2014г. на ВОС за допълване на определение № 3865/10.11.2015г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС като е оставена без уважение молба вх. № 34919/23.11.2015г. на частните жалбоподатели за допълване на последното определение на ВОС чрез присъждане на сторените от тях разноски в заповедното производство за подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК в размери над присъдените от 100 лв. до пълните претендирани такива от по 2052 лв. за всеки един от тях.
Производството по т.д. № 1630/14г. по описа на ВОС се е развило във връзка с предявен от [фирма] установителен иск по чл.422 ГПК срещу В.С. и М.С. за установяване съществуване на вземания на банката срещу двамата длъжници при условията на солидарност, за които вземания е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5518/14г. по описа на ВРС. С определение на ВОС производството по делото е било оставено без движение за внасяне на дължима държавна такса и за отстраняване на нередовности по исковата молба. Поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба с определение № 4477 от 18.11.2014г. ВОС е прекратил производството по т.д. № 1630/2014г.
С молба от 28.11.2014г. частните жалбоподатели са поискали допълване на определението за прекратяване с произнасяне от първоинстанционния съд по направените в заповедното производство разноски за подаване на възражение по чл.414 ГПК. С определение № 144/ 12.01.2015г. ВОС е изпратил молбата за произнасяне на заповедния съд.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5518/14 г. по описа на ВРС е, че молбата е оставяна без движение, като след изпълнение на указанията на заповедния съд е била изпратена на Варненски окръжен съд за произнасяне, ведно с молба от 10.08.2015г. на В.С. и М.С. за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение, а така също и за произнасяне по разноските направени от длъжниците в заповедното производство.
С определение № 3865/10.11.2015г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС е била обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, като съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, поради което и е подадена молба от 23.11.2015г. от В.С. и М.С. за допълване на определението.
С определение № 471/10.02.2016г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС на осн. чл.248 ГПК е било допълнено определение № 3865/10.11.2015г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС като банката е осъдена да заплати на всеки длъжник по 100лв. – разноски в заповедното производство. Същото определение е било обжалвано от В.С. и М.С. в частта, с която не е уважено искането им за присъждане на разликата над 100 лв. до 2052лв. и с определение № 290/03.05.2016г. по ч.т.д. № 217/2016г. на ВнАС частната жалба е оставена без уважение. След обжалване на въззивния съдебен акт с определение № 487/09.11.2016г. по ч.т.д. № 1733/2016г. на ВКС, I т.о. е било обезсилено определение № 290/03.05.2016г. по ч.т.д. № 217/2016г. на ВнАС, делото е изпратено на ВОС за отстраняване на ОФГ в определение № 471/10.02.2016г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС за постановяване на диспозитив досежно отхвърляне на претенцията за разноски за разликата над 100 лв. до 2052лв. Изрично касационната инстанция е дала указания след отстраняване на ОФГ делото да се върне на ВнАС за произнасяне по частна жалба вх. № 3925/26.02.2016г. на В.С. и М.С.. Следователно към настоящия момент не е налице произнасяне на въззивния съд по посочената частна жалба, която е срещу определението по чл.248 ГПК за допълване на акт на съда в частта за разноските.
След връщане на делото на ВОС с определение № 3674/ 11.11.2016г. по т.д. № 1630/2014г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на осн. чл.247 ГПК в постановеното определение № 471/10.02.2016г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС като е оставил без уважение молбите на длъжниците за присъждане на разноски в заповедното производство над сумата от 100 лв. до претендираните 2052лв. за всеки от тях. Срещу определението за поправка е била подадена частна жалба вх. № 32876/28.11.2016г. от В.С. и М.С. като определение № 3674/ 11.11.2016г. по т.д. № 1630/2014г. на ВОС е потвърдено с определение № 33/19.01.2017г. по в.ч.т.д. №14/2017г. на ВнАС .
Горната установеност налага следните правни изводи:
Касационната инстанция е била сезирана с частна жалба срещу въззивно определение, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение постановено по реда на чл.248 ГПК.
На осн. чл.247, ал.4 ГПК решението, респ. определението за поправка подлежи на обжалване по същия ред, по който подлежи на обжалване решението, респ. определението, което се поправя. Следователно спорен се явява въпросът подлежи ли на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което същият се произнася по частна жалба срещу определение постановено по реда на чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на определение, с което първоинстанционния исков съд прекратява исковото производство по чл.422 ГПК и обезсилва издадената заповед по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, на осн. чл.415, ал.2 ГПК.
Съобразно приетото по т.13 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Също така съгласно разясненията по т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Гореизложеното обуславя извод, че при прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК от исковия съд / вкл. при неотстраняване на нередовности по исковата молба/ същият следва да обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист като се произнесе и по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и за исковото, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Пропускът на съда да се произнесе по разноските с определението за прекратяване на исковото производство и обезсилване на заповедта и изпълнителния лист е отстраним по молба на страната по реда на чл.248 ГПК. Определението по чл.248 ГПК в този случай се явява постановено в рамките на дело по иск с правно осн. чл.422 ГПК. Съдебният акт, с който приключва производството по чл.422 ГПК, подлежи на триинстанционнен контрол. Следователно определението по чл.248 ГПК също ще подлежи на разглеждане на три инстанции.
Не е налице някоя от хипотезите на произнасяне на въззивния съд в рамките на заповедното производство. Предвид т.8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС това са случаите, когато въззивният съд се произнася като втора инстанция по частна жалба срещу постановени от заповедния съд : заповед за изпълнение в частта за разноските / чл.413, ал.1 ГПК/, отказ да се издаде заповед за изпълнение или за незабавно изпълнение /чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 ГПК/ , разпореждане за незабавно изпълнение / чл.419, ал.1 ГПК/. Така посочените въззивни определения не подлежат на касационно обжалване.
В настоящия случай въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния исков съд, постановено в рамките на производство по иск на осн.чл.422 ГПК, а не срещу съдебен акт на заповедния съд.
В обобщение обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 153/24.03.2017г. по ч.т.д. № 601/2017г. на ВКС, II т.о.
ВРЪЩА делото на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.