Определение №357 от 43655 по тър. дело №50/50 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№357

гр. София, 09.07.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №50 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение №2042 от 30.07.2018г., постановено по т. д. №6622/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него след частична отмяна на решение №1757 от 18.09.2017г. по т.д. №3910/15г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав, Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на община Белослав и сумата 45 045,12 лв. (формирана като сбор от сумата 44933,68 лв. – претендирани от ищеца, като подлежащи на финансиране непредвидени разходи, за които такова е отказано от ответника с твърдение, че са недопустими за финансиране, и сумата 111,44 лв., представляваща общи разходи над присъдените в размер на 883,60 лв. до общо претендираните от ищеца в размер на 995,04 лв.), представляваща разликата над присъдената сума 365098,14 лв. до общо предявеният размер от 410143,26 лв. – неизплатена част от финансова помощ по Договор №03/321/01173/27. 11. 2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и Община Белослав, за проект „Водоснабдяване [населено място] V-ти етап, община Белославв, [улица], „Надежда“, „Иван Вазов“, „Зора“, „Бачо К.“, „Орел“, „Пробуда“, „Н. П.“, о.к. 44 – о.к. 53“, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 05.06.2015г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че претендираните от ищеца разходи отговарят на двата критерия, установени в разпоредбата пар.1 т.28 от ДР на Наредба№25 от 29.07.2008г., а именно – да са възникнали в резултат на работи, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното проектиране и да водят само до увеличаване на количествата, предварително заложени в количествено – стойностната сметка към проекта. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесните СМР са част от заложените предварително в количествено – стойностната сметка към проекта изкопни работи.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните материалноправен въпрос: 1. При липсата на нормативно задължение за възлагане на предварително геоложко проучване при започване на строително – монтажни работи, релевантността на такова възлагане, преценявана с оглед предвидимостта на бъдещи „непредвидени разходи“, следва ли да се разглежда на плоскостта на наличието или липсата на обективни данни, обуславящи необходимостта от възлагане на такова проучване, като част от дължимата грижа, която възложителите и изпълнителите дължат да проявят при конкретни обстоятелства? ; 2. Налице ли е основание за заплащане на безвъзмездна финансова помощ за непредвидени разходи при изграждане на строително – монтажни работи, в случаите, когато тези разходи не са били заложени предварително в количествено – стойностната сметка към проекта? 3. От друга страна, в случаите, в които те са посочени в количествено – стойностната сметка към проекта като „непредвидени разходи“ в определен размер, без да са посочвани като конкретни дейности с наименование, може ли да се приеме, че същите са заложени предварително в количествено – стойностната сметка към проекта, за да отговарят на понятието за „непредвидени разходи“, съдържащо се в разпоредбата на пар.1 т.28 от ДР на Наредба№25 от 29.07.2008г. и да подлежат на финансово подпомагане?. Касаторът твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът община Белослав поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изменението на пар.1 т.28 от ДР на Наредба №25 от 29.07.2008г. /ред. ДВ, бр.24 от 2015г., в сила от 31.03.2015г./ е неприложимо към спора, доколкото процесният договор е сключен през 2012г. и е окончателно изпълнен през 2014г., при което окончателната заявка за плащане по същия е подадена преди датата на влизане в сила на посочените изменения в наредбата. Приел е, че претендираните от община Белослав разходи отговарят на двата критерия, установени в приложимата редакция на пар.1 т.28 от ДР на Наредба№25 от 29.07.2008г., а именно – да са възникнали в резултат на работи, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното проектиране и да водят само до увеличаване на количествата, предварително заложени в количествено – стойностната сметка към проекта. Изложил е мотиви, че предвидимостта на разходите при първоначалното проектиране не следва да се приравнява на всяка възможност за предвиждането им в етапа на проектирането. Посочил е, че доколкото цялостно прединвестиционно хидрогеоложко проучване по цялото трасе на водопоровода от 3322 линейни метра според заключението на вещото лице не е било задължително, а същевременно е скъпоструващо, а становището за необходимостта от използването на непредвидени при проектирането технически средства – виброчук, къртачи и др., е ангажирано едва в процеса на изпълнение на СМР, то следва да се приеме, че извършените разходи са възникнали в резултат на работи, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното проектиране . Приел е, че и вторият критерий на пар.1 т.28 от ДР на Наредба №25 от 29.07.2008г е налице, доколкото процесните СМР се явяват част от заложените предварително в количествено – стойностната сметка към проекта, независимо, че използваните технически средства не са конкретно описани в проекта и в КСС към същия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставените от касатора въпроси са относими към предмета на спора, но не отговарят на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационният жалбоподател нито е посочил такава конкретна правна норма, нито е изложил конкретни доводи, за да обоснове допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Първият поставен от касатора въпрос не е обусловен от тълкуването на конкретна правна норма, а с преценката на фактическите обстоятелства по спора. Предвидимостта на разходите във всеки отделен случай подлежи на установяване с оглед спецификите на изпълнявания проект. Изводът дали определен вид работи са могли да бъдат предвидени при първоначалното проектиране или не, следва да бъде направен от съда след анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и при съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изискващи специални знания. При липса на нормативно задължение за извършване на конкретен вид предварително проучване, страната, която твърди наличието на обективни данни, налагащи извършването на същото, следва да докаже твърдението си с всички допустими доказателствени средства.
Вторият и третия от поставените въпроси касаят проверка на изводите на въззивния съд относно съдържанието на приложената към проекта количествено – стойностна сметка. Въззивният съд е приел, че процесните работи са част от заложените предварително в количествено – стойностната сметка към проекта изкопни работи и изпълнението им е довело само до увеличаване на заложените в сметката количества, поради което тези работи са „непредвидени разходи“ по смисъла на пар.1 т.28 от ДР на Наредбата. Изводът е резултат от преценката на представените по делото писмени доказателства. Поради това поставените от касатора въпроси са от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на приложената количествено – стойностна сметка, съставляваща неразделна част от договора за отпускане на финансова помощ. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация [община] следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 256 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2042 от 30.07.2018г., постановено по т. д. №6622/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, с адрес [населено място], [улица], да заплати на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 256 лева /две хиляди двеста петдесет и шест лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *