О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
[населено място], 17.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2994 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. Л. Н. против определение № 149/06.07.2017г. по т.д. № 1083/2017г. на ВКС, I т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба на частната жалбоподателка срещу решение № 2309/03.12.2015г. по в.гр.д. № 1744/2015г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частната жалбоподателка счита, че преценката за допустимост не е съобразена с обстоятелството, че обективно съединените искове, по които се е произнесъл с атакуваното решение въззивния съд се основават на едно и също основание – §1, т.3 от ДР на ДОПК и макар да се касае за кумулативно съединяване, правните въпроси, които се поставят с касационната жалба са едни и същи и решаването им спрямо отделните искове не може да бъде различно, а налага преценката по чл.280 ГПК да се извърши по отношение решението на САС по всички съединени искове. Иска се отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
С постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по два обективно кумулативно съединени иска – иск с правно осн. чл.216, ал.1, т.6 ДОПК относно договор за продажба на пет недвижими имота, представляващи според начина на трайно ползване ниви и иск с правно осн. чл.216, ал.1, т.2 ДОПК относно договор за продажба на поземлен имот с площ от 3 302 кв.м. с начин на трайно ползване – жилищна територия. Касае се до обективно кумулативно съединяване на искове, които не почиват на едно и също правно основание. Двата фактически състава на чл.216, ал.1, т.2 и т.6 ДОПК не се покриват – в първия случай атакуваните сделки следва да са възмездни с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, а във втория – сделките следва да са извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Не е налице и хипотеза на съединяване на искове, при които единият има обуславящо значение за другия.
На осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК / редакция ДВ бр.8/2017г./ за преценка допустимостта на касационната жалба от значение е цената на иска, т.е. на всеки отделен иск, а не общата цена на кумулативно съединените искове. В случая съобразно представеното пред първоинстанционния съд удостоверение от Столична община за данъчните оценки на процесните недвижими имоти определената по правилото на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 цена на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК за обявяване за недействителен на договор за продажба по НА №3/23.01.2012г. на нотариус М.Ш. /представляваща сбора от данъчните оценки на всички имоти предмет на сделката / възлиза на 976,30лв. Следователно тя е под нормативно предвидения минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения както по граждански /5000лв./, така и по търговски дела / 20 000лв./.
Необжалваемостта на решението на САС в частта по иска с правно осн. чл.216, ал.1, т.6 ДОПК обуславя недопустимост на касационната жалба в тази част, която следва да се остави без разглеждане.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Водим от горното, ВКС, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149/06.07.2017г. по т.д. № 1083/2017г. на ВКС, I т.о. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: