О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
Гр. София, 22.01. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1497/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Е., чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 381/20.02.2017 г. по т.д.№ 3400/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 688/18.04.2016 г. по т.д.№ 3775/2013 г. по описа на СГС, VІ-5 състав за отхвърляне на предявените от касатора против ЗАД А. АД искове с правно основание чл.208 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, както следва: за заплащане на сумата 28 770 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка КАСКО за настъпило на 20.09.2012 г. застрахователно събитие /тотална щета на л.а. Мерцедес 320 C. с рег. [рег.номер на МПС] /, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 25.06.2013 г.; както и заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 25.10.2012 г. до предявяване на исковата молба в съда, в размер на 1 770.51 лв.
В жалбата се съдържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Оспорва се решаващият извод на съда, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на проявена от водача на застрахования автомобил груба небрежност, която съгласно ОУ към договора представлявала изключен риск. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, формулирани от касатора по следния начин: 1. Предвид, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност, допустимо ли е застрахователят по имуществена застраховка КАСКО да откаже да изплати застрахователно обезщетение с мотив – проявена груба небрежност от страна на потребителя на застрахователната услуга, след като същият не е дал ясна квалификация на това понятие в застрахователния договор? В тази връзка, допустимо ли е застрахователят по свое усмотрение да определя кое поведение се приема за „груба небрежност”, едва след настъпване на застрахователното събитие, без да е определил това предварително, без да го е разграничил от обикновената небрежност и без предварително да го е свел на вниманието на потребител на застрахователни услуги, предвид и липсата на легална дефиниция?; 2. В случай, че всяко едно от действията на водача на лекия автомобил не съставлява само по себе си груба небрежност /някои дори не съставляват закононарушения/, допустимо ли е кумулирането на същите, като въз основа на тяхната съвкупност да се изведе квалификацията „груба небрежност”?; 3. С оглед историческото тълкуване на разпоредбите на чл.207 ал.2 КЗ /отм./ и чл.396 ал.2 КЗ вр. чл.395 ал.4 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, следва ли да се обоснове извод, че застрахователното обезщетение при проявена груба небрежност може само да се намали, но не и да се откаже изцяло заплащането на същото? Разпоредбата на чл.395 ал.4 КЗ е идентична с тази на чл.207 ал.2 КЗ /отм./. При търсене на отговор на това, каква е правната идея, от която е изходил законодателят, когато е формулирал нормата на чл.207 ал.2 КЗ /отм./, следва да се изходи от изложеното в чл.396 ал.2 КЗ, а именно, че при проявена груба небрежност, застрахователното обезщетение може единствено да се намали, като видно от мотивите към КЗ от 2016 г. не са заложени причини за промяна на този подход при тълкуването на разпоредбата на чл.207 ал.2 КЗ /отм./. Във връзка с изложеното, следва ли застрахователят да намали размера на обезщетението, съобразно вида и степента на проявената небрежност, както и следва ли да се тълкуват аналогично материалноправните норми, действащи към 20.09.2012 г.?; 4. Законодателят, както при отменения КЗ, така и при сега действащия КЗ, е предвидил единствено умисълът на застрахования като правно релевантно от субективна страна отношение, съставляващо основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка, следва ли да се приеме, че и грубата небрежност е основание за цялостен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, предвид изричната правна регламентация, дадена в чл.211 КЗ /отм./?.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД А. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване на решението за неоснователно. Излага, че съдебната практика се е произнасяла многократно по въпроса относно дефиницията на понятието „груба небрежност”, поради което не са налице условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания, заключения по САТЕ, от фактическа страна е приел за установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие, настъпило в [населено място] и предизвикано от водача на застрахования автомобил: Последният, рязко ускорявайки от място, за около 70 м. е достигнал скорост от около 80 км/ч в населено място, с която е предприел маневра да заобиколи намиращия се пред него в лява пътна лента товарен автомобил, готвещ се да направи ляв завой на Т-образно кръстовище. При тази маневра е пресякъл двойната непрекъсната линия и е навлязъл в насрещното платно, където е настъпило съприкосновение със завиващия товарен автомобил, довело до щетите, чието обезщетяване се претендира. При така установената фактическа обстановка, съставът на въззивния съд е приел, че липсата в ОУ към застрахователния договор на дефиниция на понятието „груба небрежност” не изключва възможността на застрахователя да се позовава на такава, като съдържанието на понятието следва да се тълкува съгласно установената съдебна практика, а именно, че това е неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би положил, както и че установените по делото обстоятелства обосновават извод за допусната груба небрежност в поведението на застрахования водач, довело до възникване на вредите. Съдът е мотивирал извода си с това, че ищецът е управлявал автомобила със скорост, 1.6 пъти по-висока от позволената, достигната при рязко ускорение, несъвместимо с градските условия, навлязъл е в насрещното платно при пресичане на двойна непрекъсната линия, предприемайки изпреварване пред кръстовище. Съвкупността от горните действия, извършени съзнателно, е оценена от въззивния съд като груба небрежност, т.к. посредством тях се е стигнало до увеличен риск от произшествие, каквото именно е настъпило. Приел е, че установената по делото груба небрежност е предвидена в т.14.5 от ОУ като основание, изключващо причинените от нея вреди от покритите рискове по застрахователния договор, респективно, че повредите по застрахования автомобил не представляват застрахователно събитие, за което ответникът носи отговорност по чл.208 ал.1 КЗ /отм./.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения:
Достъпът до касационна проверка на въззивните съдебни актове е ограничен от разпоредбата на чл.280 ГПК, като касаторът следва да докаже съществуването на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно тълкуването, дадено с ТР № 1/2008 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК. По въпроса относно грубата небрежност в гражданското и застрахователното право, вкл. относно дефиницията и приложението й, с оглед нормата на чл.207 КЗ /отм./, е налице практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, на която обжалваното решение съответства – решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 184/24.02.2016 г. по т.д.№ 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според нея, поначало понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл.207 КЗ /отм./, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл.207 ал.1 КЗ /отм./ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл.207 ал.2 пр.3 КЗ /отм./, съобразно цитираната по-горе практика. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че ако и да се приеме, че формулираните от касатора въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, не са налице поддържаните допълнителни условия на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на исканото обжалване. Не е обосновано, съобразно изискванията на т.1 вр. т.4 та ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защо отговорите на поставените въпроси ще способстват за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е съобразено наличието на актуална практика на ВКС, която изяснява приложението на закона във връзка с тях. Сега действащият КЗ в сочената от касатора част не се отличава съществено от нормите на чл.207 КЗ /отм./, още по-малко може да служи като мотив за промяна или изоставяне на установената практика. Допълнението в чл.395 ал.4 КЗ, че ако неизпълнението на задълженията в ал.1 не е предвидено от страните като основание за отказ от изплащане на обезщетение, застрахователят може да намали същото съответно на тежестта на неизпълнението, е хипотеза, неотносима към настоящия казус. Нормата на чл.211 т.2 КЗ /отм./ е ясна и не се намира в колизия с тази по чл.207 ал.2 пр.3 КЗ /отм./.
По горните съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 381/20.02.2017 г. по т.д.№ 3400/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: