1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
С. 28.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2923/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Б. Ц. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Д. Ц., срещу определението на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 1384 от 09.05.2013г. по в.гр.д. № 3472/2012г., с което е отхвърлена молбата на Х. Б. Ц. за изменение на решение № 335/27.02.2013г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
Ответникът [фирма] [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника адв. И. К. изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е отхвърлил молбата на Х. Б. Ц. за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за разноските по съображения, че предвид потвърждаването на първоинстанционното решение, с което исковете на Х. Б. Ц. против [фирма] са отхвърлени, ответникът има право да иска направените по делото разноски. Представени са доказателства – адв. пълномощно, шест броя вносни бележки и данъчна фактура, от които се установява, че дружеството е заплатило адвокатски хонорар в уговорения размер от 34 620 лв. Доказателствата за разноските по делото не са оспорени от частния жалбоподател, нито е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Частният жалбоподател развива оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на определението. Счита, че определението е нищожно и недопустимо поради това, че е постановено преди да е проведена процедурата по поправка на протокола на първоинстанционния съд, и е неправилно поради това, че законът не предвижда преклузивен срок за възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
По въпроса за допустимостта на решение, постановено въпреки че преди това в срока по чл.151 ГПК е подадена молба за поправка на протокола от съдебното заседание, по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание, проведено след постановяване на решението, ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с решение № 346 от 30.11.2011г. по гр.д. № 1556/2010г. ІІ г.о. С него е прието, че поправката на протокола, извършена след постановяване на решението, може да обуслови недопустимост и на самото решение, доколкото точно отразеното при извършването на поправеното съдопроизводствено действие обосновава такава недопустимост. Ако обаче поправката на протокола касае съдопроизводствено действие или волеизявление на участвуващите в производството по делото лица, които не са обвързани с изискванията за допустимост на съдебното решение, обстоятелството дали поправката е извършена преди или след постановяване на решението е ирелевантно за действителността на съдебния акт. В настоящия случай Варненският районен съд е оставил без уважение искането на Х. Б. Ц. за поправка на протокола от 27.04.2012г.
Неоснователно са и доводите, че законът не предвижда преклузивен срок за възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След този момент нито с писмена защита, нито по друг начин могат да се правят процесуално валидни искания за присъждане на разноски или да се оспорва техния размер поради прекомерност – т. 11 на ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС.
Представените от ответника доказателства /вносни бележки и данъчна фактура/ установяват заплащането на адвокатското възнаграждение в присъдения от въззивния съд размер.
По изложените съображения определението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 1384 от 09.05.2013г. по в.гр.д. № 3472/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: