Определение №369 от 42572 по ч.пр. дело №1299/1299 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 369
гр. София,21.07.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1299/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 177 от 18.11.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 285/2015 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу определение № 399 от 20.05.2015 г. по т. д. № 197/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което е изменен изготвения с определение № 150 от 05.03.2015 г. доклад по делото в частта за правната квалификация на предявения иск, и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага оплакване, че при формиране на извода за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на определението за изменение на доклада по делото въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че чрез изменението на доклада първоинстанционният съд се е десезирал от разглеждане на един от предявените с исковата молба искове – този по чл.424 ГПК, и по този начин е преградил по-нататъшното развитие на производството по него.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. И. Д. от [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Ер М.” О. и да прекрати образуваното пред него въззивно производство, Великотърновски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение на Плевенски окръжен съд не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК. Въззивният съд е мотивирал извода си за недопустимост на частната жалба със съображения, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил доклада си по делото в частта за правната квалификация на иска и с оглед на това определението не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, а инстанционният контрол върху него може да бъде осъществен по повод обжалване на окончателния съдебен акт по спора.
Обжалваното определение е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.
Законосъобразен е изводът на Великотърновски апелативен съд, че определението на Плевенски окръжен съд, с което е внесена промяна в доклада по чл.374 ГПК като е прието, че по делото е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД, а не установителен иск с правно основание чл.424 ГПК, както е посочено в доклада, не е от категорията определения по чл.274, ал.1 ГПК, за които е уредено обжалване с частна жалба. В закона не е предвидена възможност страните да обжалват с частна жалба определението на съда, с което се изготвя доклад по делото или се внася промяна в доклада, тъй като правилността на извършените от първоинстанционния съд действия във връзка с доклада се преценява при обжалване на решението по съществото на правния спор. Определението за изменение на доклада не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а обезпечава законосъобразността на бъдещото съдебно решение. Поради неговото съдържание и правни последици посоченото определение не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК и обжалването му с частна жалба е процесуално недопустимо.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че обжалваното пред въззивния съд определение е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, доколкото чрез него съдът се е десезирал от разглеждане на обективно съединен иск с правно основание чл.424 ГПК. В мотивите към първоинстанционното определение не се съдържат изводи за предявен по делото друг иск, различен от иска с променена правна квалификация. Предвид мотивите на първата инстанция въззивният съд не е имал основание да извършва преценка дали обжалваното пред него определение има за последица частично прекратяване на делото, за да е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения определението по в. ч. т. д. № 1299/2016 г. на Великотърновски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 177 от 18.11.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 285/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар