О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 07.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1381/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 8723 от 02.05.2019 г., подадена от процесуалния пълномощник на Н. Б. М. от с. Осеновец, обл.Шумен, срещу определение № 1272 от 10.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1593/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав, с което е потвърдено определение № 29891 от 27.12.2018 г. на Софийски градски съд, І-16 състав за прекратяване на производството по гр.д. № 11099/2018 г. и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Шумен.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК, не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 от Регламент/ЕС/ №1215/12 на Европейския парламент и на Съвета – „Компетентност по дела във връзка със застраховане”, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента и 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя. Бланкетно се поддържа, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на европейското законодателство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на цитирания Регламент относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело пред Софийски градски съд, е подадена на 15.08.2018 г. Ищцата Н. М. претендира заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. от „ДЗИ – Общо застраховане” АД за причинени й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Ш. Б. Р., настъпила в резултат на ПТП близо до с. Венец, обл.Шумен, на 14.06.2016 г.
С определение № 29891 от 27.12.2018 г. сезираният съд е приел, че местно компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Шумен, съгласно чл.115, ал.2 ГПК, поради което е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на посочения съд.
Подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение е оставена без уважение от Апелативен съд – София. Въззивният съдебен състав е съобразил действащите към момента на депозиране на исковата молба процесуални норми във връзка със специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК по искове за обезщетение на увредено трето лице срещу застраховател. Приел е, че за тази местна подсъдност съдът следи и служебно до приключване на първото по делото заседание, като се е позовал на чл.118 ал.1 и чл.119, ал.3 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил доводите в частната жалба за несъобразяване с правото на ЕС, предвид приложимата процесуална уредба относно местната подсъдност по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице – чл.115, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за достъп до касация.
Според задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касация и общите основания по чл.281 т.3 ГПК, като последните не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
Съобразявайки тези задължителни за съдилищата указания и предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, не може да се приеме, че формулираните въпроси попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани в частната касационна жалба жалба доводи, идентични с оплакванията в частната въззивна жалба – за възможността увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, с оглед приложимия процесуален закон – чл.115, ал.2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което обуславя съотносимост на въпросите към правилността на атакувания съдебен акт. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава – членка на ЕС, а не за международна компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В атакуваното въззивно определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от горното, не е осъществена и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на сега действащата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби /сред които попада и исковата молба по настоящото дело/, е налице практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о., която се споделя изцяло от настоящия състав. Прието е, че законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1272 от 10.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1593/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: