Определение №370 от 42096 по гр. дело №420/420 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 370

С. 02.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 420 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура С. против въззивно решение № 2075 от 17.11.14г. по в.гр.д.№ 3235/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.04.2014г. по гр.д.№ 12513/13г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Х. Д. М., на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 8 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.1 от НК, за което е оправдан с решение от 3.08.2011г. по н.а.х.д.№ 4676/10г.на СРС, влязла в сила на 19.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2011г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до 30 000лв.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, считайки, че същият се разрешава противоречиво от съдилищата. Позовава се на три постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Х. Д. М. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние, при производството продължило около две години с най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Отчетено е, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален и психически характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, свързани с установен дистрес и социален дискомфорт в ситуация, когато е бил несправедливо преследван и обвинен в престъпление, което не е установено да е извършил. В. съд е посочил още и че срещу ищеца обвинението е било повдигано три пъти.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В цитираната от касатора практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното наведените доводи за противоречиво произнасяне от съдилищата – не може да бъде споделено, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща. На това основание и цитираната практика е ирелевнатна/. В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075 от 17.11.14г. по в.гр.д.№ 3235/14г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top