3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 21.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1556/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба”/ на Д. М. Д. от [населено място] срещу определение № 1992 от 10.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2653/2016 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Д. М. Д. срещу разпореждане вх. № 61598 от 05.05.2016 г. по т. д. № 1994/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, с което е оставена без движение исковата молба по делото с указания за внасяне на държавна такса в размер на 480 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за необжалваемост на разпореждането за внасяне на държавна такса. Излага доводи, че поради заплахата ищецът да бъде санкциониран с връщане на исковата молба в случай на невнасяне на указаната от съда такса разпореждането за таксата прегражда развитието на делото и на това основание подлежи на обжалване с частна жалба.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да бъде обсъждано, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея разпореждане на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без движение подадената от частния жалбоподател искова молба и са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 480 лв., не е от категорията на обжалваемите определения по чл.274, ал.1 ГПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. Въззивният съд е изложил съображения, че разпореждането за внасяне на държавна такса е акт по движение на делото и че въпросът дали правилно е определена указаната от първоинстанционния съд такса може да бъде обсъждан само по повод обжалване на евентуално определение на съда за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията относно таксата.
Обжалваното определение е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения и разпореждания /чл.279 ГПК/ могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.
Разпореждането, с което в рамките на правомощията по чл.129 ГПК първоинстанционният съд указва на ищеца да внесе държавна такса върху предявения иск и определя размера на дължимата такса, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разпореждането за внасяне на държавна такса не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Несъгласието на жалбоподателя с размера или изобщо с дължимостта на указаната от съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да внесе таксата, за да продължи производството по делото, или да откаже внасянето й като понесе неблагоприятната последица на чл.129, ал.3, изр.1 ГПК – връщане на исковата молба. Разпореждането за връщане на исковата молба подлежи на обжалване по силата на чл.129, ал.3, изр.2 ГПК и както правилно е посочил Софийски апелативен съд, частната жалба срещу това разпореждане е правното средство за защита на ищеца срещу евентуалната незаконосъобразност на неподлежащото на самостоятелен инстанционен контрол разпореждане за държавна такса, чието неизпълнение е обусловило връщането на жалбата. При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на исковата молба обжалването на разпореждането за внасяне на държавна такса е недопустимо и законосъобразно подадената срещу него частна жалба е оставена без разглеждане.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 2653/2016 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1992 от 10.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2653/2016 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :