О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 27.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 325/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” Е. – гр. С. против определение № 1* от 21.01.2010 г. по в. ч. гр. д. № 581/2010 г. на Софийски градски съд, ІV А отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение на Софийски районен съд, 85 състав, постановено по ч. гр. д. № 2153/2009 г., за обезсилване на основание чл.415, ал.2 от ГПК на издадена по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че е предявил в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че е изпълнил задължението си по чл.415 от ГПК, поради което съдът незаконосъобразно е обезсилил заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 от ГПК с аргумент за непредставяне на доказателства относно предявения установителен иск.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно цитирана като т.1/ и т.3 от ГПК. В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата в представени определения по приложението на чл.415, ал.2 от ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради неясната и непълна норма на чл.415 от ГПК. Като значими по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са поставени материалноправният въпрос за предназначението на едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК – дали същият се отнася само за задължението на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, по повод на което е издадена заповед за изпълнение, или и за представянето на доказателства, че искът е предявен, както и процесуалноправният въпрос дали непредставянето на доказателства за предявяване на иска в рамките на срока по чл.415, ал.1 от ГПК съставлява основание по чл.415, ал.2 от ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Ответникът по частната касационна жалба Х. Т. Х. от гр. С. оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена издадената по заявление на „Т” Е. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. Х. , въззивният съд е приел, че в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК дружеството – заявител не е представило пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иск за съществуване на вземането. Изложени са съображения, че изричната формулировка на чл.415, ал.2 от ГПК изисква не само предявяване на иска в рамките на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, а и доказване на това обстоятелство пред съда по заповедното производство, като неизпълнението на задължението за доказване съставлява основание за обезсилване на заповедта за изпълнение по реда на чл.415, ал.2 от ГПК.
Преценявайки мотивите към обжалваното определение, настоящият състав намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси, с които е аргументирано искането за достъп до касационно обжалване, са значими за изхода на делото и отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Независимо от значимостта на въпросите, касационно обжалване на определението не следва да бъде допускано поради отсъствие на допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на които се позовава частният жалбоподател.
Допускането на касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание предпоставя съдебният акт да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на конкретното дело правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. и определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. Върховният касационен съд се е произнесъл по въпросите дали едномесечният срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предвиден само за предявяване на установителния иск на заявителя – кредитор относно съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение, или и за представяне на доказателства пред съда, че искът е предявен своевременно, както и за това, какви са последиците от процесуалното бездействие на заявителя в случай на непредставяне на доказателства за предявения иск. В посочените определения е прието, че разпоредбата на чл.415 от ГПК предпоставя в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК заявителят не само да предяви иск относно вземането си, а и да представи доказателства – депозирана по съответния ред искова молба с отразена дата на постъпване в регистратурата на съда, за да предотврати обезсилване на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.415, ал.2 от ГПК; Неизпълнението на задължението за доказване съставлява основание по чл.415, ал.2 от ГПК за обезсилване на заповедта. При тези обстоятелства, дори да е съществувала противоречива съдебна практика по приложението на чл.415 от ГПК, противоречието е преодоляно с цитираните определения на Върховен касационен съд. Произнасянето на въззивния съд по приложението на чл.415 от ГПК е в съответствие с възприетата от Върховния касационен съд съдебна практика, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Процесуалните действия на съда и на страните след издаването на заповедта за изпълнение са предмет на ясна и точна законова регламентация. В нормата на чл. 415, ал. 2 ГПК е посочено категорично и безусловно задължението на заявителя да представи доказателства пред съда, че е предявил иска за установяване на вземането си в предвидения в ал.1 едномесечен срок, като е указана изрично и последицата от неизпълнението на същото задължение – обезсилване на заповедта за изпълнение. Наличието на ясна и ненуждаеща се от тълкуване правна уредба по поставените от частния жалбоподател въпроси, както и възприетата от Върховния касационен съд практика по прилагане на нормата на чл.415 от ГПК, изключват достъпа до касационен контрол на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание и обосновават извод за неоснователност на заявеното в тази насока искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО БЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 21.01.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 581/2010 г. на Софийски градски съд, ІV А отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :