2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
ГР. С., 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7155/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Б. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №8127/09 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу В. Т., И. Т. и Т. И. с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 5.06.02 г. за прехвърляне на ап.18, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет.3.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира , че въззивното решение противоречи на ППВС №3/73 г. по въпросите: валидно ли е развалянето на договор за изработка, съчетан с предварителен договор за прехвърляне на имот, ако доказаното изпълнение от страна на купувача / изпълнител/ е 88 %, при неоказано съдействие от страна на продавача / възложител/ да допусне изпълнителя в обекта с цел довършване на СМР; има ли право неизправният възложител да развали предварителния договор за прехвърляне на имота и значимо ли е виновното му поведение за извода дали договорът е развален; какъв е характерът на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД и замества ли тя по право клаузата на чл.5 от допълнителното споразумение на страните от 11.03.04 г., която й противоречи; допустимо ли е уговореното между страните в допълнителното споразумение автоматично разваляне /прекратяване/ на договора, ако са налице предпоставките на чл.87, ал.4 ЗЗД.
В. съд е приел, че ищецът не е легитимиран да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като договорът е развален по силата на чл.5 от допълнителното споразумение на страните от 11.03.04 г., поради неизпълнение от страна на ищеца – изпълнител по договора. Свързаните с този решаващ извод последни два въпроса в изложението на касатора са разрешени с практика на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по гр.д. №5000/08 г. на трето г.о. / между същите страни, по иск с пр. осн. чл.108 ЗС/ и по гр.д.№1145/11 г. на трето г.о. Там е прието, че разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД не е императивна, а диспозитивна, каквито са по принцип нормите на облигационното право. Последното произтича от свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а договорът е основен източник на облигационни задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, договорът има силата на закон за тези, които са го сключили.
Нормата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, на чиито предпоставки се позовава касаторът, не замества по право клаузата на чл.5 от допълнителното споразумение – такова заместване е предвидено само за повелителните норми на закона – чл.26, ал.4 ЗЗД. Отношенията на страните се уреждат с допълнителното споразумение, както е прието в първото от цитираните по –горе решения на ВКС и по настоящия спор, а релевираното от касатора противоречие на въззивното решение с ППВС №3/73 г., постановено по приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД, е неотносимо към спора.
С. в част от въпросите от изложението виновно поведение на възложителя през време на действието на договора, като причина за неизпълнението на СМР, е прието за недоказано от ищеца, който го твърди / това е посочено изрично в мотивите на първоинстанционното решение и кореспондира с т.3 от отговора на въззивната жалба/. Затова въпросът не представлява общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8127/09 г., без посочена дата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: