3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София,09.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1804/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. С. от [населено място] против определение № 87 от 23.03.2015 г., постановено по т. д. № 844/2015 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на С. С. С. против въззивно решение по т. д. № 1141/2014 г. на Варненски окръжен съд, прекратено е производството по т. д. № 844/2015 г. и са присъдени разноски на ответника по касация [фирма] в размер на 700 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на чл.365, т.1 ГПК, тъй като разрешеният с въззивното решение правен спор е „за реализиране на отговорност за неоснователно забогатяване заради развален договор, а не от прекратен такъв” и не попада в нито една от хипотезите на търговски спор по чл.365, т.1 ГПК. Навежда аргументи, че разваленият договор за изработка не е от категорията на изброените в чл.1, ал.1 ТЗ търговски сделки и че доколкото едната страна по него – изпълнителят, не е търговец, спорът не следва да се квалифицира като търговски.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на С. С. против решението по т. д. № 1141/2014 г. на Варненски окръжен съд, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че като постановено по търговско дело с цена на иска 5 700 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Съдебният състав е мотивирал извода си за търговски характер на делото със съображения, че предмет на исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД е вземане, произтичащо от развален договор за изработка, по който едната от страните – ищецът [фирма], е търговец.
Определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Законосъобразен е изводът на първия състав на Търговка колегия при ВКС, че обжалваното с подадената пред него касационна жалба въззивно решение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК. С решението е разгледан иск с цена 5 700 лв., която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Предмет на иска е парично вземане, произтичащо от развален договор за изработка, сключен от търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Търговското качество на едната от страните по договора обуславя търговския характер на сделката – чл.286, ал.1 ТЗ, поради което доводите в частната жалба, че договорът за изработка не е търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ и че насрещната страна не е търговец, не навеждат на неправилност на обжалваното определение. Предвид търговския характер на договора, за търговско следва да се счита и делото, образувано по иск за защита на права, възникнали като последица от неговото разваляне.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че разрешеният с въззивното решение правен спор не е търговски, тъй като не попада сред изброените в чл.365, т.1 ГПК търговски спорове. Понятието „търговско дело” не се припокрива с понятието „търговски спор”, употребено от законодателя в заглавието на Глава 32 на Гражданския процесуален кодекс. Посредством понятието „търговски спор” е очертан обхвата на търговските дела, подсъдни според правилата на чл.104 ГПК на окръжен съд като първа инстанция. Извън търговските спорове по чл.365 ГПК са подсъдните на районен съд като първа инстанция дела, които с оглед на предмета или качеството на страните са търговски, какъвто е конкретният случай.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 87 от 23.03.2015 г., постановено по т. д. № 844/2015 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :