Определение №376 от 42493 по търг. дело №3219/3219 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376

[населено място], 03.05.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3219 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. И. С. срещу решение № 69/03.07.2015г. по в.т.д. № 149/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 100/11.03.2015г. по гр.д. № 386/2014г. на Окръжен съд- [населено място] в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата от 59 329,73 лв. с ДДС, представляваща цена за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги по издадена фактура № [ЕГН] за корекция, ведно със законната лихва от 13.08.2014г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 17 977,12лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.08.2011г. до 13.08.2014г. и разноски по делото в размер на 6501,50лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са изпълнени предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че между страните са съществували за процесния период 14.04.2011г.-13.07.2011г. договорни отношения относно продажба на електроенергия и предоставяне на мрежови услуги по отношение на обект на потребление хотел в [населено място], както и че електромерът на потребителя се е намирал извън негов имот, в отделна самостоятелна сграда – трафопост, който обслужва и други клиенти. Доколкото се касае до електромер с дистанционно отчитане и предвид констатацията на доставчика, че е отчетена намалена консумация в сравнение с минали периоди, въззивната инстанция е намерила за съответстваща на регламентираното с ОУ извършената на място от работна група проверка. Съобразно доказателствата по делото – констативен протокол , разпит на свидетели и заключение на вещото лице, БАС е заключил, че електромерът на касатора е бил манипулиран – разместване на напрежения на фази В и С на клемите на главния прекъсвач, което води според вещото лице до неточно отчитане на подадената електроенергия между 66% и 100 % по-малко. Тъй като вратата на трафопоста към момента на проверката е била разбита, достъп до него е имало всяко лице, а не само доставчика, като единствено измервателното средство за обекта на касатора е било с променени технически характеристики. С оглед на тези факти и предвид заключението на вещото лице, че е възможно констатираната манипулация да се извърши и без изключване на напрежението, както и при съобразяване на конкретния интерес за касатора от намесата в електромера и липсата на реакция от негова страна по уведомяване за състоянието на трафопоста, БАС е направил извод, че се доказва виновно поведение на длъжника. Оттук и заключението, че дължи заплащане на коригираното количество електроенергия съгласно издадената процесна фактура.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ за наличието или липсата на предпоставки за извършване на корекция на сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от страна на доставчика на електроенергия въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия към договорите за продажба и пренос на електроенергия, действали през релевантния за спора период; 2/ Неравноправни ли са по см. на чл.143, т.6 и т.18 З. и нищожни ли са на осн. чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД клаузите на чл.28 ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ответника във връзка с чл.53 и чл.54 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] ; 3/ Какъв е характерът на отговорността на потребителя на електрическа енергия съобразно нормативните актове и ОУ към договорите за продажба и пренос на електроенергия – обективна /безвиновна/ или договорна, изискваща установяване на виновно неизпълнение?; 4/ В случай на установено неправомерно въздействие върху СТИ, за да се извърши корекция от доставчика, необходимо ли е да се докаже точният период на неправилно измерване?
Въведено е допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика по първи въпрос – Определение № 298/09.05.2011г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС , II т.о.; по втори въпрос – Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на ВКС, ТК , II т.о.; Решение № 104/05.07.2010г. по т.д. № 885/2009г. на ВКС, ТК , II т.о.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС, ТК , II т.о.; Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. По третия поставен въпрос според касатора са налице селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК предвид разрешенията дадени с Решение № 200/30.12.2013г. по т.д. № 983/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 47/04.02.2013г. по в.гр.д. № 9/2013г. на ОС-Сливен; Решение № 269/02.07.2013г. по в.т.д. № 1151/13г. на ОС – гр.Ст.З.; Решение № 101/06.03.2015г. по в.гр.д. № 1021/2015г. на ОС-гр.Ст.З. и Решение № 327/06.11.2014г. по в.гр.д. № 787/2014г. на ОС-В.Търново. По четвъртия поставен въпрос касаторът също поддържа допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като даденият с обжалваното решение отговор е в противоречие със задължителна практика по Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и в противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата : Решение № 47/04.02.2013г. по в.гр.д. № 9/2013г. на ОС-Сливен; Решение № 101/06.03.2015г. по в.гр.д. № 1021/2015г. на ОС-гр.Ст.З. и Решение № I-5/27.01.2015г. по в.гр.д. № 1945/2014г. на ОС-Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че макар и неизцяло прецизни като формулировка, поставените от касатора втори, трети и четвърти въпрос се обединяват от по-общия първи въпрос, доколкото засягат различни предпоставки за пораждане на възможността доставчикът да извърши едностранна корекция на сметки за потребена от потребителя, но неправилно отчетена електроенергия за минал период. В този смисъл отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за наличие на общо основание за селектиране на касационната жалба. Не е изпълнено изискването за осъществяване на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, които са въведени от касатора. Следва да се има предвид, че с множество решения по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС /освен цитираните в изложението са налице и служебно известни на съда напр.: Решение № 29/15.07.2011г. по т.д. № 225/2010г. на ВКС , ТК, II т.о.; Решение № 12/06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС , ТК, I т.о.; Решение № 38/15.05.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВКС , I т.о. и др./ е формирана непротиворечива практика, според която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил период на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. С обжалваното въззивно решение БАС е приел, че е доказан от електроразпределителното предприятие фактът на осъществено действие – манипулиране на средството за техническо измерване, което има за резултат отчитане на по-малки количества от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия и е доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, поради което е ангажирана отговорността му за неизпълнение на договора. По отношение на периода на неточно отчитане съобразно изложените от БАС мотиви следва да се има предвид приетото за фактически установено, а то е в смисъл на коментиране на доказателствата от решаващия съд и извод, че разбиването на вратата на трафопоста и неправомерното въздействие единствено върху електромера на касатора са довели до значително намалено количество отчетена електроенергия за период сравнен с предходно време, което съпоставяне е обективно възможно, тъй като се касае до електромер с дистанционно отчитане.
Следователно така дадените от въззивния съд разрешения на формулираните от касатора въпроси не противоречат на задължителната практика на ВКС. Съществуването на последната изключва приложението на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В настоящата фаза по проверка на основанията за достъп до касация ВКС не е компетентен да обсъжда оплакванията на касатора свързани с необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон в обжалваното решение.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на БАС.
Разноските за касационната инстанция се присъждат в полза на ответника в размер на 2849,18лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69/03.07.2015г. по в.т.д. № 149/2015г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 2849,18лв., представляваща сторените от последното съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.