О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 380
София, 03.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 7042/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. В. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 4337 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6864/2013 на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на С. В. Б. по чл.250 ГПК за допълване на решение от 02.01.2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въз.състав по гр.д.№ 6864/2013 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществено процесуално правило и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. П. Ф.-Ц. от [населено място], изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и т. 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1. Какви са задълженията на въззивния съд, когато при разглеждане на делото констатира, че исковата молба, с която е предявен иска, е нередовна?; 2. Задължение ли е на въззивния съд при неточен доклад на първоинстанционния съд да определи правната квалификация на предявените искове?; 3. Длъжен ли е въззивния съд на обсъди всички доказателства и твърдения на страните, относими към спора, представените по делото писмени доказателства и установените по делото обстоятелства и да посочи кои правно релевантни факти счита за установени, както и за доказателственото значение на установяването на определени обстоятелства в наказателното производство и правното значение на обективните и субективните елементи на фактическия състав на престъплението, когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК?
С разглежданото решение е отхвърлена молбата на касаторката за допълване на решение от 02.01.2014 г. по гр.д. № 6864/2013 г. на Софийски градски съд. Съдът е приел, че е ограничен от очертания от ищеца спор, а в случая са предявени два иска – за установяване истинността или неистинността на документ с правно основание чл.124, ал.4 ГПК и за установяване на престъпно обстоятелство, а именно подправянето на епикриза от 28.04.1999 г. досежно подписа и датата й – иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Производството по първия иск е прекратено с влязло в сила определение, а по отношение на втория иск е налице произнасяне в настоящото производство, като въззивното решение понастоящем е влязло в сила, видно от приложеното гр.д. № 2713/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. Не е предявен иск за установяване на друго престъпно обстоятелство, а именно че ответницата Ц. си е послужила с подправения документ, поради което решението по делото не се нуждае от допълване.
Касаторката представя решения на ВКС, които нямат отношение към разглеждания случай, тъй като не разкриват фактическо и правно сходство с него. Оспорва се правилността на допълнително решение с въпроси, които могат да се разгледат в основното производство и са разгледани в него, видно от мотивите на постановеното определение № 717 от 27.05.2014 г. по гр.д. № 2713/2014 г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по настоящото дело. Искането е неоснователно и по съществото му – с отхвърлянето на иска по чл.124, ал.5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в подправянето на епикриза от 28.04.1999 г. досежно подписа и датата й, отпада и възможността подправеният документ да е използван от ответницата – обстоятелство, което касаторката желае да се установи с допълнителното решение. Няма основание да се допуска обжалване на допълнителното решение поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и по съображенията, изложеното по-горе.
При този изход на делото касаторката дължи разноските за производството, направени от ответника съгласно договор за правна защита и съдействие № А 398410 в размер на 500 лева.
Ето защо Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително възззивно решение № 4337 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6864/2013 на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. В. Б. от [населено място] да заплати на В. П. Ф.-Ц. от [населено място], сумата 500 /петстотин лева/, представляваща разноски по делото, дължими на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.