О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 20.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2754/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. С. и К. Г. И., чрез техния процесуален пълномощник, срещу решение № 1402 от 06.06.2018 г. по в.т.д. № 396/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 2104 от 13.11.2017 г. по т.д. № 2206/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав. С първоинстанционното решение е прието за установено, че С. С. и К. И. дължат, при условие на солидарност, на ищеца „ВМ Финанс груп” АД сумата 55 000 лв. по запис на заповед от 26.11.2009 г., ведно със законната лихва от 19.05.2011 г. по издадена от Софийски районен съд заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21541/2011 г.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на атакуваното решение, с искане за неговото касиране. Касационните жалбоподатели твърдят, че обективираното в процесния запис на заповед вземане не е било изискуемо към момента на издаване на заповедта за изпълнение, тъй като ценната книга не е предявена за плащане. Сочат, че ищецът не е извършил самото действие по предявяване; подписите им, удостоверяващи предявяването на записа на заповед са положени бланково при издаване на ценната книга, а датата над тези подписи е положена по-късно от ищеца. Оспорват се изводите на съда в горния смисъл, с твърдения за липса на задълбочена преценка на доказателствата по делото и необоснованост на решението. Изразено е и несъгласие с изразеното от съда становище за недопустимост на възражението за несъществуване на вземането, основано на каузалното правоотношение.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация – „ВМ Финанс груп” АД не е заявил становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, при спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че процесният запис на заповед е издаден на 26.11.2009 г. от „Йога” ЕООД, представлявано от управителя С. Д. С., като дружеството се е задължило да заплати на ищеца „ВМ Финанс груп” АД сумата 55 000 лв. при представяне на ценната книга, която е авалирана от С. С. и К. И., при отразена дата и подпис на авалистите за предявяването й за плащане на 11.06.2010 г. Прието е също така, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението на „Йога” ЕООД по договор за заем от 26.11.2009 г. за общата сума от 200 000 лв., преведена по банкова сметка на заемополучателя, като получаването на сумата е установено от ССЕ. При съобразяване на конкретните данни по спора и на практиката на ВКС по приложение на чл.465 ТЗ, решаващият състав е изразил становище за невъзможността авалистите да противопоставят възражения, основани на каузалното правоотношение между приносителя и хонората, тъй като не са страна по това правоотношение. Заявените от ответниците твърдения за злоупотреба с право от страна на приносителя на ефекта, който въпреки, че е знаел за наличието на лични възражения по твърдяното от тях друго каузално правоотношение с хонората – меморандум за разбирателство за прехвърляне от „Йога” ЕООД на инвеститора „ВМ Финанс груп” АД на дружествени дялове, съставляващи 60% от капитала на дружеството, са отхвърлени като неоснователни. Последният извод е изведен след преценка на съдържанието на този едностранно подписан от инвеститора документ, съставляващ само заявка за намерения за сключване на бъдеща сделка, който не би могъл да обективира каузално правоотношение и съответно – валидно възникнало задължение, за чието обезпечаване да е издадена процесната ценна книга.
Въззивният съд, след преценка на почерковата експертиза и на събраните гласни доказателства, е счел за неоснователни възраженията на ответниците за непредявяване за плащане на записа на заповед в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, а именно, на вписаната в него дата 11.06.2010 г. Въведените в процеса твърдения за вписване на изявленията на ответниците – авалисти във връзка с предявяването на ценната книга за плащане още в деня на съставяне на документа, не са възприети от съда. В мотивите към решението допълнително е отразено, че тези възражения не могат да обосноват недобросъвестност на поемателя, с оглед установеното предварително дадено съгласие от авалистите, което е станало на техен собствен риск.
Съдебният състав на САС е отхвърлил и възраженията на ответниците за неизискумост на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, с оглед първоначалната уговорка в договора за заем за връщане на заетата сума до 26.02.2010 г. и неотносимост на последваща уговорка в анекс от 15.12.2010 г., с която падежът е определен на 31.12.2010 г., т.к. новата дата има значение единствено за отстрочване на крайния срок на вече възникнало задължение за плащане към деня на предявяване на ценната книга. Изведен е извод, че правото на поемателя да се снабди със заповед за изпълнение е надлежно упражнено с оглед изискуемостта на вземането по записа на заповед към подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първата група въпроси / т.1.1. до 1.3. от изложението/ са формулирани въз основа на твърденията на касаторите за неизискуемост на вземането по записа на заповед поради неизвършване на действие по предявяването му за плащане и са основани на въведени в процеса възражения за „бланково” подписване на текст за предявяване на ценната книга, без посочване на датата на предявяване, последната допълнително попълнена от поемателя. Тези твърдения и възражения не са възприети от решаващия съд, който е извел обективираните в мотивите към решението изводи след преценка на конкретните доказателства по спора. Въпросите са фактологически обусловени и са пряко съотносими към законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, т.е. към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Преценката на тези основания не попада обаче в обхвата на селективното производство, както е разяснено и в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Горните съображения са важими и към въпрос № 1.4. – дали е налице изискуемост на вземането по ценната книга, когато падежът предшества падежа на задължението по каузалното правоотношение. Решаващият извод на САС за изискуемост на вземането към момента на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК е изведен въз основа на данните по делото, вкл. и след обсъждане на първоначалния падеж по каузалното правоотношение, изменен със анекс от 15.12.2010 г. Проверката на правилността на правните изводи на съда за обусловеност между изискуемостта на обезпеченото задължение и задължението по записа на заповед, не може да се реализира в производството по чл.288 ГПК.
Въпрос № 2.1. от изложението – могат ли авалистите да противопоставят възражения, основани на каузалното правоотношение между издателя на записа на заповед и поемателя и свързания с него процесуалноправен въпрос № 3.1. не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. По първия от въпросите не се поддържа отклонение от цитираната от касаторите практика на ВКС, а освен това, при постановяване на атакуваното решение въззивният съд е съобразил изцяло разрешенията, дадени от ВКС по приложението на чл.465 ТЗ. Доводите, изтъкнати от касаторите при обосноваване на този въпрос, а именно, за допуснато процесуално нарушение и неразглеждане на всички хипотези, при които авалистите могат да правят релативни възражения на поемателя, когато поемателят е недобросъвестен, са релевантни към процесуалната законосъобразност на въззивното решение. Независимо от това, доводите не могат да се преценят като съответстващи на данните по спора, доколкото решаващият съдебен състав на САС се е произнесъл именно по надлежно въведените в процеса възражения за недобросъвестност на поемателя на ценната книга. Тези възражения са основани единствено на твърдяно от ответниците изпълнение на задължението за прехвърляне на дружествени дялове съобразно Меморандум за разбирателство за инвестиция на ищеца в дружеството – издател на записа на заповед, т.е. на твърдяната от тях каузална сделка.
Процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и с доказателствената тежест за установяване на факта на предявяване за плащане на процесния запис на заповед, не могат да се преценят като обуславящи за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК и постановките в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси са съотносими само към част от изводите на САС във връзка с предявяване за плащане на процесната ценна книга, а от друга страна, при постановяване на решението съдът се е произнесъл по направеното от ответниците оспорване на обстоятелството, че записът на заповед е предявен за плащане и е приел, че това оспорване не е успешно проведено.
Последният въпрос, свързан с критериите, по които съдът преценява кое от твърдяните от страните различни каузални правоотношения е обезпечено със записа на заповед, не е правен и затова не попада в обхвата на общата селективна предпоставка. Преценката на съда в тази хипотеза е обусловена от конкретните доказателства по делото, която в случая е реализирана съобразно законово регламентираните правомощия на решаващия състав на САС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1402 от 06.06.2018 г. по в.т.д. № 396/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: